Изправени един срещу друг, те се гледаха в очите и попиваха ехото на казаното.
Невидима баржа издаде тръбен зов оттатък завоя на реката, Симбал неволно потръпна.
— Господи! Това ми прозвуча като погребален звън…
— Може би наистина е така.
— Хайде да сложим край на враждебността, Макс — дълбоко въздъхна Симбал. — Искрено желая това!
Тренъди огледа реката, сякаш очакваше да съзре невидимата баржа. Дълго време мълча, после бавно кимна с глава:
— Хубаво, това ме устройва — сключи ръце зад гърба си. Симбал неволно отбеляза колко червени са дланите му. — Винаги съм се възхищавал от теб, Тони. Ти беше най-добрият ми оперативен работник. Мъчно ми е, че те изпуснах…
— Никога нямам мира, Макс — отново въздъхна Симбал. — И това е всичко.
— Ясно — кимна Тренъди. — Всички сме така, все гоним промяната. Това е част от живота…
Продължиха бавната си разходка. Задминаха ги двама младежи с лица на преуспяващи бизнесмени, облечени в анцузи и маратонки.
— Господа, като гледам подобни хлапаци, имам чувството, че съм безнадеждно остарял — въздъхна Тренъди.
— Питър Кърън отговаря за агентурата, внедрена в „Дикуи“, нали? — попита Симбал. — Миналата седмица в Ню Йорк е убит Алън Тюн, малко преди насрочената тайна среща със своя постоянен информатор. Мисля, че Кърън знае доста повече от мен за текущите операции на „Дикуи“…
— Не разбирам какво общо има това с теб — отвърна Тренъди, извади кърпичка и избърса насълзените си от вятъра очи. — Коригирай ме, ако греша, но мисля, че нямаш причина да се бъркаш в работата ни с „Дикуи“… Още по-малко пък в операциите на СЕН… — Имаше предвид Специалния екип по наркопроблемите — една секретна формация в структурите на ЦРУ — „Дикуи“ се преплита с част от задачите, които трябва да изпълня в Югоизточна Азия по заповед на Донован — поясни Симбал. — Той иска да знае всичко — кой движи нещата, накъде ги движи и защо… В тази връзка исках да те помоля да ми уредиш една среща с Питър Кърън.
— За съжаление това е невъзможно — отвърна Тренъди и вдигна очи към лицето на Симбал. — Защото Питър Кърън е ликвидиран.
На меката светлина кожата й изглеждаше гладка като на котка. Буйната руса коса и хладните сиви очи подсилваха приликата й с някоя от великите изкусителки на древността. Лорелай, или може би Цирцея… Да, по-скоро Цирцея. Михаил Карелин беше дълбоко убеден, че красотата на Даниела Воркута има нещо общо с древната легенда от гръцката митология.
Ревностен почитател на историята, Карелин виждаше в тази красота нещо от хилядолетната култура на Мала Азия, от горещата кръв на хората, обитавали Месопотамия, Асирия и Вавилон. Лицето й беше далеч от съвременните модели за красота, мраморните му черти сякаш бяха издялани от изкусното длето на античен скулптор. Той често я поднасяше, че в предишния си живот по всяка вероятност е била кралица.
— Аз съм обикновена рускиня — отговаряше тя. — Нямам нищо общо с Асирия и Вавилон.
Когато за пореден път каза това, Карелин стана и й подаде една дебела книга.
— Какво е това? — полюбопитства тя. — Обикновено не ми остава време за четене…
— Биографията на Александър Велики — отвърна той. — За нея трябва да намериш време.
— Защо?
— Защото той е единственият човек в историята, който е поискал да завладее целия свят. И почти е успял…
Карелин беше убеден, че и Даниела е обладана от подобно желание.
— В наше време обаче това не може да стане без подкрепата на могъщи съмишленици — подхвърли той. — Човек с подобни амбиции трябва да бъде силен, гъвкав, арогантен… Качества, които често граничат с грандомания и високомерие.
— Какво лошо има в това?
— Лошото е, че тези качества обикновено водят до провал…
Тя замълча, в съзнанието й изплува образът на Олег Малюта. Запозна се с него заради чичо Вадим. Чичото обичаше да я кани в Ленинград към края на декември, членовете на семейството бяха сигурни, че прави това единствено за удобство на Даниела, която по това време на годината беше относително по-малко заета.
Но истинската причина беше друга, за нея знаеха само тя и чичо Вадим. Майката на Даниела беше ревностна християнка и спазваше всички религиозни празници на Руската православна църква. Цял живот беше вършила това тайно, без знанието на баща й… А чичо Вадим също спазваше религиозните обичаи и обичаше да прекарва Коледа в компанията на племенницата си.
Даниела се запозна с Олег Малюта именно по време на коледните празници в Ленинград. Току-що я бяха издигнали за член на Политбюро и чичо Вадим я покани да отпразнуват събитието в „Делфин“ — един от плаващите ресторанти срещу сградата на Адмиралтейството. Естествено, по това време на годината водите на Нева бяха сковани от дебел лед. Макар и една от най-късите реки в света (около осемдесет километра), Нева е пълноводна река със силно течение. Благодарение на този факт, водите на залива в устието и са почти обезсолени. По тази причина не само реката, но и заливът пред Ленинград обикновено замръзват здраво и ледовете започват да се топят едва през май.