— Този човек може да ти бъде от полза, Данушка — беше й казал чичо Вадим на път за ресторанта. — Ако успееш да му се харесаш, много врати ще бъдат отворени за теб. А първите шест месеца от членството ти в Политбюро — най-трудните и обърканите — ще станат далеч по-приятни… Олег Сергеевич е от хората, които винаги знаят в кой килер да търсят буркана със сладкото…
Не сладкото, а костите, въздъхна в себе си Даниела. Твоят Олег Сергеевич Малюта, чичо, знае къде са закопани кокалите и на кого принадлежат…
Имаше нещо иронично във факта, че макар и издигната до най-високото стъпало на съветската йерархия, тя се чувстваше безпомощна като сляпо коте, попаднала изцяло във властта на един зъл и безскрупулен човек. Не смееше да предприеме нищо срещу Малюта, просто защото все още не беше циментирала позициите си. Беше нова в Политбюро и не беше разучила тайните пътеки на властта в това доскоро напълно мъжко царство.
Нямаше начин и да използва агентурата си срещу него. Той недвусмислено я беше предупредил, че следи отблизо всяка нейна стъпка, и тя му повярва. Макар това да не беше толкова лесно при човек с нейното положение — началник на Първо главно управление в КГБ.
Първо главно е огромна организация, Даниела дори не познаваше всички началници на отдели в него. Много от тях бяха хора на Анатолий Карпов, за Малюта никак не е било трудно да ги привлече на своя страна. Това беше единственият начин да я държи под око, без да предизвиква излишни усложнения. Хватката беше класическа — началникът е следен от своите най-близки подчинени.
Даниела се размърда под дебелата пухена завивка и се запита дали не е време да разкаже на Карелин за машинациите на Малюта. Как ли би реагирал, ако научи, че Малюта разполага с тайни снимки от най-интимните им мигове в леглото?
В душата й кипна внезапен, но силен гняв, тялото й подскочи до седнало положение.
— Какво има, кошка? — отвори очи Карелин. Обичаше да я нарича така — „котенце“…
— Стана ми студено — промърмори тя. Спомни си за сълзите в ледената нощ, злорадото изражение на Малюта със снимките в ръце, за черното отчаяние… — Всичко е наред…
Карелин се надигна и я прегърна.
Беше мъж с безлично лице, без каквито и да било отличителни черти. Не беше грозен, не беше и красив — такива като него потъват в тълпата без никаква следа. Наблюдателите на Кремъл в Англия и Америка почти го бяха забравили, тъй като вниманието им беше насочено към далеч по-властни и по-действени фигури в коридорите на властта. Фигури от сорта на Геначов, Резцов и Кулагин. В сравнение с тях Карелин изглеждаше сив и незначителен, сякаш завинаги лишен от възможността да предложи нещо интересно, да осъществи някаква нова и лично своя инициатива…
Но Даниела знаеше, че това е само привидно. Свикнала да разглежда нещата в аналитичен план, тя моментално усети, че Карелин е силната карта в съвременната политика на Кремъл, че той е човек с далеч по-големи шансове в дългосрочен план. Особено когато бъде сравнен със силните личности на деня. От него се излъчваше самоувереност и спокойствие, вътрешната му сила беше огромна.
Вероятно тези качества бяха направили впечатление и на Геначов, който без колебание го беше издигнал до ранга на личен съветник. Карелин не беше властолюбив, но това някак не се отразяваше на забележителната му самоувереност. Качество, от което Даниела искрено се възхищаваше. Той се движеше в сянката на властта, предпочиташе да стои настрана от жестоката борба, която неизменно я съпътства, знаеше кога и в кое ухо да прошепне разумен съвет. Малюта го считаше за безгръбначен бюрократ без чувство за чест. Но нещата стояха доста по-различно: Карелин притежаваше изключително развито чувство за чест, но го подчиняваше на генералната стратегия. А това е качество, което наистина се среща много рядко сред политиците в съвременния свят…
Даниела имаше чувството, че от Михаил Карелин се излъчва величествено спокойствие. И потапянето в това спокойствие постепенно се превръщаше в една от най-големите радости на живота й.
Радост, която нямаше нищо общо е удоволствието. В своя живот Даниела познаваше много мъже, голяма част от тях й доставяха търсеното удоволствие. Отдавна беше открила, че в това отношение мъжкарите подлежат на дресировка и от тях може да се извлече толкова удоволствие, колкото й беше необходимо. Но при радостта не е така. Човек не може да се научи да доставя радост, ако не е надарен от природата. Подобна дарба, която се среща изключително рядко — това Даниела беше научила от опит. Михаил Карелин я даряваше с радост и това автоматически го отделяше от безличната тълпа на предшествениците му, превръщаше го в истинска ценност за нея.