Разбира се, това продължаваше да я изненадва. Цял живот беше манипулирала мъжете по принуда — просто за да компенсира манипулациите, които те вършеха над нея. Именно след подобни манипулации от страна на Карпов и Лантин (в чието легло лежаха в момента) започна нейният неудържим възход към върха.
Но с Карелин беше различно, макар че нещата положително започнаха като при другите. Дали го беше прелъстила? Вече не беше сигурна в това, тъй като спомените се замъгляваха от романтиката на собствените й емоции и се превръщаха в легенди. Историческите легенди, които той толкова много обичаше. Даниела и Михаил — двамата митични влюбени! Тази мисъл често я караше да се усмихва, но още по-често тялото й се притискаше в неговото с отчаяна сила…
Някъде по това време разбра, че се страхува от раздялата с този човек. Беше ирационален, лишен от логика страх. Защото нямаше причини да се съмнява в Карелин. Той я обичаше силно и всеотдайно, но без онова робско покорство, което я караше да презира повечето от предишните си любовници.
Разликата беше огромна. С онези мъже дърпаше всички нишки, манипулираше чувствата им до степента, която й беше необходима. Това в крайна сметка слагаше край на искреността и всичко течеше изкуствено. Но в случая с Карелин нещата не стояха така. Той я обича и толкоз.
— Ела, кошка — прошепна той. — Легни си…
И Даниела го послуша. Така постъпваше и Геначов през деня… Тялото й се отпусна в топлата му прегръдка, очите й се затвориха, от устата й се откъсна блажена въздишка.
После заспа. В съня си спомена името на Малюта. Карелин отправи поглед в тавана и се замисли. Значи Малюта…
Тя се събуди на разсъмване, въпросът му беше прям:
— Ще ми разкажеш ли за Малюта?
Рефлексите й бяха светкавични:
— Не разбирам…
— Кажи ми защо се страхуваш от него, кошка…
— Откъде знаеш това?
— От съня ти — прошепна той и се обърна към нея. — Дори насън шепнеш името му с омраза и страх…
Тя протегна ръка и го погали по лицето:
— А ти защо не спиш, любими?
— Слушах нощта — усмихна се Карелин. — Мислех си за много неща. А ти изведнъж каза „Малюта“…
— Какво друго казах?
— Нищо, само името му…
Даниела се обърка. От години насам не беше споделяла интимните си мисли с мъж. Много й се искаше да го стори с Карелин и колебанието й пролича съвсем ясно. Защото опасността беше голяма. Човек най-лесно може да бъде предаден, когато се намесват чувствата. Знаеше това от опит. Но сърцето й тръпнеше от желание, мечтаеше за онази интимност, която се ражда единствено в откровението. А с помощта на откровението удоволствието се превръща в радост…
— Иска ми се да ти кажа… — думите замряха на устните й, а в съзнанието й прогърмя заплашителният глас на Малюта: В тази война или сте с мен, или сте против мен! Пред очите й отново изплува ледената нощ, синкавият сняг, смръщеното лице на Олег Малюта. Противният вкус на пепел в устата пред безжизненото тяло на Алексей, още по-противното треперене на пръста й върху спусъка, тежката миризма на барут…
После Малюта й отне оръжието. Ловко, като истински професионалист. Отпечатъците й останаха върху него. Този пистолет повече няма да стреля, а просто ще чака момента, в който ще се превърне в съкрушително обвинение срещу нея… Искам добре да помните, че ще бъдете обвинена в предумишлено убийство, когато аз пожелая това…
— Кошка… — прошепна Карелин.
— Искам да ме любиш!
— Кошка, виждам болка в очите ти…
— Моля те, любими! — ръцете й се плъзнаха по тялото му. — Моля те!
Карелин я прегърна, дланите му покриха твърдите й, възбудено щръкнали гърди. Потърка с палци зърната, от устата й излетя възбудено стенание. Главата й потъна в рамото му, разкошната и руса коса миришеше на лимон и лавандула…
Ръката му сякаш рисуваше по тялото й. Плъзна се по корема, продължи пътя си надолу. Бързо откри, че тя вече е готова, влажна и тръпнеща в очакване. Обърна се по гръб, стисна я в силните си ръце и я качи върху себе си. Бедрата й се разтвориха като листенцата на нежно цвете.
Проникна между тях е цялата си мъжка сила, зъбите му се забиха в гладката й кожа. Даниела имаше чувството, че е на ръба на припадъка. Опряла гръб на широките му гърди, тя чуваше ударите на сърцето му, които с нарастването на възбудата му ставаха все по-силни и по-отчетливи. Отметна глава назад, клепачите й потрепнаха.