Усещаше пулсациите му дълбоко в себе си, сякаш там, вътре, биеше второ сърце. Удоволствието я прониза до корените на космите, тялото й пламна.
Ръцете му покриха гърдите й, пръстите леко масажираха щръкналите зърна.
— Любими! — задъха се тя. — Любими!…
Тазът й започна лудешки танц. Въртеливите движения влизаха в синхрон със стягането и разпускането на вътрешните й мускули, така всяка точка на члена му се оказваше обект на невероятно възбуждащ масаж. Дишането му стана накъсано, дъхът му опари шията й. Сякаш й говореше на непознат език. Неразбираем и затова още по-възбуждащ… Сякаш се сливаха не тялом, а духом…
Пръстите й го докоснаха, тазът й се притисна в него с непознат плам.
— Кошка!
Усети как тялото й се пронизва от нещо ново и непознато, сякаш едва сега го имаше целия… Членът му стана огромен и твърд като камък, чувстваше го дълбоко в себе си. Очите й се разтвориха широко, блестящи и огромни под булото на страстта. Потръпващите й бедра се стегнаха около него и го засмукаха още по-дълбоко. Той издаде тих стон и я притисна върху себе си с такава сила, че тя неволно извика. В слабините й се появи топлина, която бързо нарастваше. Вътрешностите й сякаш се разтопиха, ръцете й неволно се вкопчиха в неговите и яростно ги притиснаха към гърдите.
Движенията на тялото й престанаха едва когато той прехвърли върха на възбудата си и нежно започна да се отдръпва.
— Прегърни ме, скъпи — прошепна. — Силно ме прегърни!
За пръв път в живота си разбра какво огромно значение може да има прегръдката на любимия мъж. Небето навън бавно просветляваше.
— Искам да ти разкажа за Малюта…
В тази война или сте с мен, или сте против мен! Сърцето й потръпна от леденото докосване на страха.
— Искам да ти разкажа всичко!
Защото Малюта я беше разплакал, защото не можеше да забрави горчивите сълзи на страха и унижението, които в онази ужасна нощ замръзваха по страните й още преди да капнат върху снега… До подобно състояние я беше докарвал единствено баща й, но тогава тя все още беше младо момиче… И Малюта успя. Успя да прогони разума от съзнанието й, да я превърне в безпомощно дете. При това го стори с такава злобна наслада, че тя се почувства изнасилена… Защото разголеното тяло е нищо в сравнение с разголената душа.
— Ще се изповядвам като добрите католици…
Карелин лежеше по гръб и мълчеше, кракът му остана преметнат над бедрата й. Усещаше милувката на гъстата й коса върху бузата си, опиваше се от чистия й дъх. Погледът му потъна в хладните дълбини на огромните сиви очи, в съзнанието му неволно изплува представата за Черно море — бурно, заплашително, прекрасно…
Навън задуха вятър, сух сняг заблъска стъклата на прозорците, по уличното платно заскърцаха автомобилни вериги.
— Как те нарани, кошка?
— Принуди ме да работя за него — тихо отвърна тя. Толкова тихо, че ако не бяха притиснати един до друг, Карелин едва ли щеше да я чуе.
— Мръсник!
Каза го тихо и спокойно, но с такава омраза, че Даниела неволно потръпна. Постъпих правилно, отпусна се тя. С човек като Карелин ще бъда в безопасност.
— Принуди ме да убия Алексей — задавено продължи тя. — Излъга, че ме е шпионирал чрез него. А после, когато застрелях момчето — забележи — с пистолета на Малюта! — той ми се изсмя и каза, че Алексей е невинен. Но негов човек е направил снимки на целия инцидент…
— Виждала ли си този човек? — загрижено попита Карелин. — Имаш ли представа как изглежда?
— Не.
Карелин помисли малко, после вдигна глава:
— А какво стана с оръжието?
Даниела се превърна в камък. Очите й бяха сухи, но дишането й сякаш спря.
— Прибра го Малюта, заедно с отпечатъците ми — отвърна след известно време тя. — Има и снимки…
— На убийството…
— И на други неща — прошепна със свито сърце тя.
Тялото й рязко се отърси от неподвижността и премина в другата крайност — неудържимите конвулсии. „Ами ако Михаил се уплаши и ме напусне?!“, изведнъж се запита тя. Главата й пламна, не можеше да си представи, че ще се изправи срещу Малюта сама, без помощ отникъде…
— Какви неща?
Даниела остана безмълвна, лицето й се покри с гъста червенина. Езикът й залепна за небцето, гласните й струни блокираха.
— Кошка — нежно промълви той. — Трябва да завършиш това, което вече започна… — хвана ръката й и започна да я гали. Някак по момчешки — сякаш бяха млади влюбени, които искат да преодолеят първоначалната си свенливост. — Не може да бъде чак толкова ужасно…