Даниела затвори очи. Имаше чувството, че й предстои скок в тъмна и дълбока вода.
— Как ще постъпи жена ти, ако научи за нас? — тихо попита тя.
Той се разсмя.
— Що за въпрос, кошка? Тя може да научи за нас единствено от теб, но ти нямаш намерение да й кажеш, нали? — после видя отчаяното изражение на лицето й и отново стана сериозен.
— Малюта?! — гласът му отекна като гръмотевица в тишината на стаята.
Неспособна да произнесе нито звук, Даниела само кимна с глава.
Той се облегна на стената и дълго мълча. После се извърна към нея, погледът му беше мрачен:
— О, кошка!… — прошепна. — Хубавичко си ни подредила, няма що!
— Виждаш, че нито ти, нито аз, ще имаме възможност да си поговорим с Питър Кърън — въздъхна Макс Тренъди.
Едва сега Симбал започна да разбира реакцията на Моника при споменаването на Кърън. Подчинявайки се на невидим сигнал, двамата с Макс едновременно се раздвижиха.
— Как е станало?
— Пластичен експлозив в колата му. Останали са само обгорели отломки.
— Уф! — въздъхна Симбал. Разходката им се проточи повече от очакваното, тялото му започна да изстива. — Идентификация?
— Разполагахме само с един напълно оголен скелет — отвърна Тренъди. — ДНТ-тест беше невъзможен, защото се оказа, че Кърън не е стъпвал при зъболекар. По тази причина се задоволихме с физическа идентификация. — Бръкна в джоба си и разтвори длан пред очите на Симбал: — Намерихме и това… Пръстен с печат, никога не го сваляше от ръката си. По време на следването си в Йейл членувал в някакъв студентски клуб — „Адски огън“, или нещо подобно… Намерихме го в колата и трябваше да свалим доста обгоряла кожа от него, преди да го разпознаем…
— Значи всичко е точно.
Тренъди духна в ръцете си да ги стопли, главата му леко се поклати:
— Би могло да стане, но…
И Симбал най-сетне разбра. Нещо не беше наред — усети го в отговорите на Макс още в първите минути на продължителната им следобедна среща, но едва сега всичко му стана ясно.
— Искаш да заместя Питър Кърън в операцията по тайното проникване в средите на „Дикуи“! — прошепна с невярващ глас той. — Искал си го още от самото начало!
— И да, и не! — вдигна ръце Тренъди. — Изслушай ме, преди да те е обзела типичната за всички ирландци ярост! А после можеш да кажеш „не“ и да си тръгнеш…
— Истината е, че за това разследване имам нужда от външен човек. Но това съвсем не означава, че държа точно ти да заместиш Питър. Той се добра до една доста любопитна информация, трябваш ми именно за нея…
— Веднага след заминаването на Питър открихме, че от служебната документация липсват едни… хм… доста парливи по характер документи…
— Кърън ги е задигнал, така ли?
Вятърът смени посоката си и започна да духа откъм реката. Тренъди потръпна и механично вдигна яката на лодена си.
— По всяка вероятност — да — неохотно кимна той.
— Можеш ли да ми кажеш какво по-точно е задигнал?
— Имена, явки, данни за агентурната ни мрежа…
— Господи Исусе!
— Това е положението, Тони — въздъхна Тренъди. — За подобен провал нашите приятелчета на Капитолийския хълм живи ще ни изядат! Дузина подкомисии на Конгреса си изкарват хляба от такива грешки…
Симбал се обърна да го погледне:
— Така ли наричаш това? Грешки?
— Името няма значение — нетърпеливо отвърна Тренъди. — Важното е нещата да се оправят, при това по най-дискретен начин! Ще ми бъде много неприятно, ако се разчуе… дори и в професионалните кръгове.
Явно има предвид Донован, бързо съобрази Симбал. Зад гърба им се появи вой на сирена. Симбал изчака отминаването на линейката и едва тогава проговори:
— Искам пълен достъп до компютъра на Администрацията за борба с наркотиците!
— Ще го получиш, Тони — кимна с лека въздишка Тренъди. После протегна ръка и стисна премръзналата длан на Симбал. Ръкостискането му беше изненадващо здраво.
Последните дъждовни капки бавно се плъзнаха по стъклото. Тишината в стаята се нарушаваше само от ритмичното пъшкане на респиратора.
Трите клетви си играеше с шнура на щорите, разрязвайки светлината на различни по ширина ивици. Имаше чувството, че е в затвор.
— Дано Боговете поразят враговете ни! — изпъшка на глас той и погледна към неподвижната Блис. Всяко механично вдишване и издишване на системата прорязваше сърцето му като остър нож.
— Шибаните доктори не знаят нищо! — продължи развълнувано той. — Безпомощни са, но си мълчат. Блис може да умре всеки миг, а те дори няма да разберат!