— Успокой се, чичо — вдигна глава Джейк. — Докторът каза, че рентгеновите снимки и енцефалограмата не показват нищо опасно.
— Защо тогава искат да й правят нови изследвания? Защо искат да окачат дъщеря ми на проклетите чуждестранни машини?
— Открили са известни аномалии в мозъчната дейност — отвърна Джейк.
— Това не го разбирам — тръсна глава Трите клетви.
— Докторите също.
— Ето, видя ли? — викна Трите клетви. — Значи съм прав!
— Трябва да се направят рутинни изследвания, чичо. Аномалиите не са опасни за живота, но все пак са причина за безпокойство…
— О, Буда! — простена Трите клетви и се отпусна на стола до високото легло. — Защо съдбата ни наказва, Джейк? Какви грехове сме имали в предишния си живот, за да си създадем толкова силни врагове в настоящия?
— Първо трябва да разберем кои са — напомни му Джейк.
— Нали каза, че Блис е видяла татуировките им?
— Иризуми — кимна Джейк. — Според нея нападателите са били членове на Якудза.
— Нищо не разбирам — въздъхна Трите клетви. — В Япония нямаме никакви врагове.
— Ако тя се окаже права, вече ги имаме — поклати глава Джейк, стана и се приближи до прозореца. Разноцветни ивици неонова светлина се преплитаха по тавана — като сложните татуировки „иризуми“ по гърбовете на японските мафиоти.
— В Япония се води жестока гангстерска война… Безпокоя се за съдбата на своя приятел Микио Комото, който е един от главатарите на Якудза…
— Допускаш, че нападението срещу нас има нещо общо с приятеля ти? — вдигна вежди Трите клетви.
— Защо не? — сви рамене Джейк. — Може би са дошли за мен и са убили баща ми от безсилен гняв…
Трите клетви не се остави да бъде заблуден.
— Те бяха професионалисти, Джейк. При това отлични професионалисти. Това са твоите думи, помниш ли? Били са „дантай“ — екип по подобие на тези, които сам си създавал, докато работеше за Агенцията. Сигурен съм, че съставна част от подготовката им е изключителната дисциплина и смелост. Затова искам да ти задам два въпроса. Първо: Нима членовете на „дантай“ ще пропуснат да открият точното ти местонахождение? Второ: Ще си позволят ли подобно безсмислено кръвопролитие?
Джейк не отговори, очите му продължаваха да гледат към вибриращия мрак зад стъклото. Мислеше за жената, която беше достатъчно опитна не само да го проследи, но и да го задържи точно толкова, колкото беше необходимо.
Ако „ба-мак“ не беше го напуснал, той с положителност щеше да разгадае общата стратегия на противника. А това означаваше само едно — ходът на събитията щеше да е съвсем друг и баща му щеше да е жив и здрав…
Глупак, мълчаливо изруга той. Мислиш като европеец! Сега трябва да се държиш като китаец и да се примириш с неизбежното. Джос… Гледай напред и виж какво може да се направи…
— При всички случаи ще се наложи да замина за Япония — промълви след дълго мълчание той.
— Как така ще заминеш? — смаяно го изгледа Трите клетви. — Нима ще зарежеш Блис в това състояние, нима ще оставиш „Саут-ейша Банкорп“ на произвола на съдбата?
— И да остана тук, Блис едва ли ще се възстанови по-бързо — поклати глава Джейк. — А освен за „Саут-ейша“ аз трябва да мисля и за целия „юн-хюн“…
— Не забравяй и погребението на баща си! — натъртено рече Трите клетви. В съзнанието му неволно изплува забележката на Неон Чоу относно способностите на първородния му син, който спокойно би могъл да бъде Джуан. — Това е твой синовен дълг…
— Излишно е да ми напомняш какво означава дълг — рязко се извърна Джейк. — Аз съм Джуан и зная какви са задълженията ми. Още тази вечер тялото ще бъде кремирано. Утре сутринта ще се отслужи молебен, на него ще присъстваме ти, аз и Т. И. Чун. След това ще пръснем праха на баща ми над Южнокитайско море, защото такава беше волята му… Бръкна в джоба си и извади малък пакет.
— Докато ме няма, някой трябва да движи и бизнеса — продължи той. — Нека бъде един от синовете ти, сам ще решиш кой… Искам да се погрижи за това…
Трите клетви пое пакетчето и бавно започна да го развива. Пред очите му блесна едър необработен опал. Преобърна го между пръстите си, алени светкавици го принудиха да затвори очи.
— Къде го намери?
— В джоба на една личност, която имаше глупостта да върви по следите ми — отвърна Джейк.
— Кога е станало това?
— Погрижи се това да бъде свършено — отсече Джейк. Всяка мисъл за преследвачката го връщаше към смъртта на баща му. „Ба-мак“… Великата стратегия. Джейк се концентрира и направи опит да усети пулсацията. Нищо, пълен мрак. Нямаше как да сподели отчаянието си с Трите клетви, а и с когото и да било друг. — Като се върна, искам да зная къде и кога е купен този камък, но най-вече от кого!