Трите клетви уви опала и го прибра в джоба си.
— Ще бъде сторено — кимна с глава той и отправи поглед към бледото лице на Блис. — Тя е неразделна част от мен, чувствам я по-скъпа дори от родните си деца… Тя е част от Ши Зи-лин и моето най-скъпо съкровище…
Главата му се вдигна, тонът му стана съвсем друг:
— А сега искам да слезеш долу и да се подложиш на медицински преглед! Трябва да зная какво е физическото ти състояние, особено след като си решил да предприемеш конкретни действия. Вероятно разбираш, че настоявам не заради теб или себе си, а заради сигурността на „юн-хюн“…
— Естествено — кимна Джейк, но напрежението между двамата отказа да се стопи. Татко положително не беше предвидил подобен развой на събитията, рече си той. О, Буда, още не мога да повярвам, че го няма! Дай ми сили да довърша великата си мисия! — Разчитам на теб за опазване на тайната около „Саут-ейша“…
— Бива си те, племеннико! — одобрително го изгледа Трите клетви, после замълча и поклати глава. Джейк разбра, че ще последва нещо важно и благоразумно запази мълчание. — Може би брат ми беше прав, като избра теб за ролята на Джуан… Човек наистина трябва да е силен като бик и студен като лед, за да носи огромното бреме на „юн-хюн“ върху плещите си. Признавам, че аз самият положително бих се огънал под него…
Думите на чичо му го шибнаха като камшик, сърцето му се сви.
— Чичо — тежко продума той. — Не зная къде ще се озова в дните, които идват, не зная и какво ще ми се случи… — В ръката му се появи запечатан плик. — Тук има някои важни неща, но най-важното от тях е Аполо — нашият агент в Русия.
— Трябва да поддържаш радиоконтакти с него по време на моето отсъствие. Той трябва да бъде сигурен, че всеки момент може да напусне Русия и че каналът действа. Иначе ще постави под съмнение изпълнението на задачата си, а това не бива да позволим… Разбираш ли?
Сърцето на Трите клетви се изпълни с гордост.
— Разбирам отлично, Джуан — тържествено кимна той и облекчено въздъхна. В крайна сметка ще се окаже, че Неон Чоу греши. Дълбоко в себе си знаеше, че не може да бъде права, но въпреки това му стана приятно от доверието на Джейк.
— Ще отвориш този плик четиридесет и осем часа след моето заминаване — продължи да го инструктира Джейк. — Вътре ще намериш точни указания за начина на свръзка с Аполо. Ще я осъществяваш на всеки четиридесет и осем часа до моето завръщане.
— А кога ще стане то, племеннико?
— Когато каже Буда.
Точно в уговореното време Макена се появи в задимения салон на „Бялата чаша“. Сводката за престъпленията през изминалата нощ мина през бюрото му и той прочете подробностите за убийството в пристанището на Абърдийн с подчертан интерес. Тцун-Трите клетви беше един от собствениците на „Саут-ейша Банкорп“ и той се запита дали нападението на джонката е свързано със слуховете, които му предаде Као Белоокия.
Започна да си пробива път сред развеселените моряци и проститутки и скоро стигна до масата на Пок-Голямата стрида. Сега ще получа отговор на всичко, рече си той.
Голямата стрида беше сам.
— Сядай, лейтенанте — махна с ръка той. — Ще пийнеш ли едно, или си на служба?
Макена не обърна внимание на ироничната му усмивка и си наля три пръста отлежало „Джони Уокър“. Изпи го наведнъж, за да направи впечатление на китаеца. Инстинктивно чувстваше, че авторитетът му тук се нуждае от доста допълнителни инжекции. На практика изобщо не му пукаше за мнението на Голямата стрида, но сега не беше моментът да показва отвращението си. Първо ще трябва да получи от мръсника отговор на доста въпроси. А после… Устните на Макена се разтеглиха в жестока усмивка. После ще му предам един малък урок и след него гадното китайче положително ще промени отношението си към представителите на закона!…
— Имаш ли нещо за мен? — намръщено попита той.
— Лейтенанте — ухили се Пок. — Приличаш ми на онзи заек, който бързал да пресече пътя… — протегна ръка към бутилката и спокойно допълни чашата си. Вдигна я пред очите си и леко я разклати. Кехлибарената течност блесна на светлината. — Разбира се, направил го точно когато не трябва и бил размазан от колелата на тежък камион… — Отпи една малка глътка и добави: — Човек затова е човек, защото може да се приучи на търпение…
— Търпение, дрън-дрън! — гневно изръмжа Макена. От доста време насам се чувстваше като в преса, гадните китайци го притискаха отвсякъде. От едната страна беше Чудесният Сун, от другата — Као Белоокия. Имаше чувството, че отново се връща в пустинята на Австралия, безпомощно клечи пред огъня, а в ушите му кънтят псалмите на аборигените, които току-що е разстрелял…