Разбира се, Даниела нямаше никакво желание да го придружава където и да било. Далеч повече й се искаше да бъде с Михаил Карелин, който вече положително е приключил късния си разговор с Геначов.
Но нямаше как да откаже на Малюта. Никога не забравяше за компрометиращите снимки в сейфа му, там вероятно лежи и оръжието, с което беше убила Алексей. Без съмнение това убийство също бе документирано със снимки. Най-голямото й желание в момента беше да ги притежава заедно с онзи комплект, който доказваше интимната й връзка с Карелин. Защото ясно съзнаваше, че докато не унищожи копията и негативите, докато не открие неизвестния фотограф, съдбата й ще зависи изцяло от Малюта. Този човек притежаваше не само средствата за ликвидиране на политическата й кариера, но беше надникнал и в най-интимните тайни на личния й живот. Но най-много го мразеше, защото беше в състояние да я разплаче…
Чувството за безпомощност ставаше все по-силно, притискаше сърцето й с тежката си длан. На бюрото й се трупаха рапорти и анализи от огромна важност, но тя не им обръщаше внимание. Почти цялото й работно време минаваше пред терминала на служебния компютър, отчаяно търсеше някакъв пробив в бронята на Малюта. Но всичко беше напразно. От досието му научи, че на петнадесет години е бил считай за гениален младеж, ревностен марксист по подобие на родителите си. Бащата имал инженерно образование, но цял живот е бил на партийна работа, отзивите за нея бяха отлични.
Самият Малюта направил бърза кариера, по време на която безспорно си е създал и врагове. За съжаление, дори и да ги е имало, тези хора отдавна бяха напуснали сцената на властта. Смъртта на жена му преди дванадесет години беше може би единственото сериозно нещастие в живота му. Тя изгоряла жива в семейната дача в Звенигород — любимо място за почивка на интелектуалци и артисти в околностите на Москва.
Според приложените към досието документи, Малюта поискал неплатен отпуск и се заел да възстановява дачата със собствените си ръце. Вероятно това е бил неговият начин да преодолее мъката. Сигурно е обичал жена си много, тъй като не е правил никакви опити да се ожени повторно, а в досието липсваха каквито и да било данни за някаква интимна връзка.
Самотен ли е бил през всичките тези години, запита се Даниела. Или прекалено предпазлив? Тя си даваше сметка колко е трудно да избегнеш неотстъпното наблюдение, на което са подложени всички висши чиновници в Съветска Русия.
Музиката на Чайковски се приближаваше към тържествения финал и тя направи върховно усилие да се овладее и отпусне. Това никак не беше лесно в компанията на човек като Малюта, на когото особено точно прилягаха думите, които беше чула от чичо Вадим: Мъжкият пол играе доминираща роля само защото мъжете вярват, ме това е така.
Представлението свърши и двамата напуснаха театъра. Площад „Свердлов“ грееше под светлината на луминесцентните лампи, снегът продължаваше да вали. Във въздуха се носеше ритмичното подрънкване на веригите, с които бяха оборудвани колелата на повечето коли и камиони.
Качиха се в колата на Малюта и потеглиха през заснежената Москва. Ниските облаци отразяваха светлините на милионния град.
Преградата между предната и задната част на лимузината беше вдигната. Малюта се наведе и силно почука по блиндираното стъкло. Шофьорът не реагира.
— Сами сме — доволно въздъхна той и се облегна на меката тапицерия.
Даниела хвърли бегъл поглед навън. Имаше чувството, че пътуват към Москва-река, а не към жилището и. Стомахът й се присви. Вероятно съвсем скоро ще разбере защо е била повикана на тази среща.
— Как върви голямата ти любов, врабченце? — фамилиарно се ухили Малюта.
Тя се намръщи и го стрелна с потъмнели очи:
— Ако не беше решил да ме водиш на балет, сигурно щях да разбера причините за спешния разговор между Геначов и Карелин!
— О, ще имаш достатъчно време за това — продължаваше да се усмихва Малюта. — Ще се прибереш у дома и ще го потъркаш с меката козинка между краката си! А на мен ми харесват завистливите погледи на разни другари. Не забравяй, че повечето от колегите ми ходят в Болшой не за представленията, а за да видят кой е там и от кого се придружава…
Употреби израза „колегите ми“, макар че и двамата бяха членове на Политбюро.
— Ти имаш песимистично сърце, другарко генерал — въздъхна Малюта и запали цигара. — Може би защото си жена. Често се питам дали ще припаднеш, ако между краката ти пробяга мишка… — засмя се, ръката му се сви в юмрук. — Не, няма… Вече съм те виждал как боравиш с оръжието… Стреляш като професионалист. Какво ли ще излезе от теб, когато потънеш в пламъците на ада? Твърд кристал или обикновена пепел? Много бих искал да получа отговор на този въпрос…