„Не чух въпроса ти, татко“, отвърна му безгласно Блис.
— Добре ли си?
Отвори уста да му отговори, но не знаеше какво. Изведнъж я завладя някакво странно, но едновременно с това познато усещане. Онова същото, което дремеше в душата й след инцидента; онова, което по всяка вероятност смущаваше и лекарите…
Понесе се над просторите на Южнокитайско море, картината пред очите й беше същата, която се появи в компанията на умиращия Зи-лин.
Виждаше черните туловища на танкерите, които бавно се измъкваха от Молукския пролив, виждаше и мазната течност, която се плискаше в трюмовете им. Чайки пищяха над главата й, а долу, под повърхността на синята вода се стрелкаха огромни китове. Призивните им звуци бяха примитивни, отекваха в душата й с гръмотевична сила. После зърна нещо, което накара кожата й да настръхне. Нещо познато, от което душата й пламна, а сърцето й болезнено се сви. То леко се докосна до нейното „ки“… Не, това не може да бъде! Сигурно полудявам!
— Виждам… Виждам призрак…
Усети рязко разтърсване, отвори очи и видя загриженото лице на баща си, надвесено над нея.
— Бяла си като вар — прошепна той. — Болна ли си?
Буда, проплака душата й. Моля те, спаси ме от тази лудост! Вдигна ръка и безсилно докосна челото си, устните й едва чуто се раздвижиха:
— Не… Не се чувствам добре…
Стегна се и успя да се изправи на крака. Тялото й леко се олюля.
— Ще ме извиниш, нали?
Вкопчи се в парапета и направи безуспешен опит да повърне.
— Съкровище!
Искаше да прекрати на всяка цена това ужасно чувство на раздвоение. Не можеше да бъде на две места едновременно. Небето над Южнокитайско море кънтеше от животински крясъци…
Какво става с мен? Стисна главата си с две ръце, сякаш за да задържи „ки“, което напусна душата й и се устреми към бездънния океан. В ушите й нахлуха звуците на дивата, неземна симфония. И тя слушаше, слушаше…
— Изкуството е истина — казваше Фо Саан. — Изкуството се ражда от нищо — лист хартия или бяло платно. Изкуството може да се определя единствено от чувствата, които събужда в душата на зрителя. То не внушава нищо, не претендира за нищо. То е един от Великите владетели на живота — като реките и океаните. Силата му е скрита, но безкрайна…
Фо Саан беше човекът, който научи Джейк да владее тялото и душата си. Появи се в живота на седемгодишното момче внезапно, но остана завинаги. А Джейк никога нямаше да разбере, че това е станало по волята на Ши Зи-лин… Защото и Фо Саан беше част от „юн-хюн“ — Вътрешния кръг, макар и по собствен, доста необикновен за останалите начин. Задачата му включваше обучението и на Блис — момиченцето, с което играеше Джейк.
Фо Саан му разкри тайната на „чам хай“ — първата фаза на дългото потъване към съвършенството… Към „ба-мак“…
— Ще дойде време, когато ще получаваш ценна информация от мрака — обясняваше той на младия си ученик. — Може би ще откриеш врага, може би — не… Но във всички случаи намеренията му ще останат загадка за теб… Ще замахнеш насам, после в обратна посока… Но няма да улучиш, защото ще се биеш със сенките…
— Тогава ще имаш нужда от помощта на моето слово, чрез него ще откриеш скритата сила, обладавана от Великите владетели на живота, ще се слееш с тях…
Тези думи се появиха в съзнанието на Джейк, когато сподели с Трите клетви намерението си да замине за Япония. Тревогата за съдбата на Микио Комото беше една от главните причини за това решение, но едновременно с това Джейк си даваше ясна сметка, че целта на неизвестния противник е самият „юн-хюн“. Не знаеше кои са враговете му, не можеше да отгатне и намеренията им. Предсказанието на Фо Саан започна да се сбъдва. Той му се подчини и напусна Хонконг — арената на бойните действия. Така и неговата сила остана скрита… Сега му оставаше само едно — да се надява, че ще се слее с Великите владетели на живота…
Сънуваше блестящите като копчета очи на Фо Саан почти през цялото време на полета. След смъртта на баща си не беше мигнал, битката с японския „дантай“ изсмука и последните остатъци физически и духовни сили от организма му. Не можеше да разбере защо в убийството на баща му се замесва японската мафия, не виждаше смисъл в подобен акт. Потръпвайки от ужас, той си даде сметка, че Микио Комото е единствената му връзка с престъпните картели на Япония. Дали покушението срещу Зи-лин не означава обрат в гангстерската война? Дали Микио е мъртъв, поразен от вражеска катана?
Фо Саан отново изплува пред очите му.
— Ти вече не си дете, следователно не си и в безопасност — промълви той, хвана го за ръка и двамата потънаха в нощния мрак. Небето беше обсипано с ярки звезди, които сякаш се стичаха към земята като поток от нешлифовани диаманти.