— Сигурно ти е било тъжно да го убиеш…
— Беше трудно — призна Джейк. И наистина тъжно, добави в себе си той. Трябва да внимавам, този човек може би не е това, за което го мисля…
Същите мисли минаваха и през главата на Симбал.
— В централата са ти признателни — рече той. — Особено Роджър…
— Предполагам, че е така — предпазливо отвърна Джейк. — Особено Донован.
— Не го харесваш.
— Не харесвам това, което представлява…
Симбал стоеше абсолютно неподвижно. В ушите му ехтеше тежкото дишане на стареца, който вече беше на светлинни години от тях.
— Означава ли това, че харесваш единствено старите методи?
— Не съвсем — отвърна Джейк. — Помня, че „промяна“ беше една от ключовите думи в речника на стареца. Беридиън беше дълбоко убеден, че организация като Агенцията задължително трябва да бъде гъвкава. Според него най-големият недостатък на КГБ е именно липсата на промени. „Инвалидно мислене“ — така наричаше той нежеланието за промяна…
— Не ми харесва отношението на Донован. Старецът се грижеше за хората си. На моменти беше безскрупулен и бих казал — дори жесток. Но сърцето му биеше с мисълта за оперативните агенти… Някога е служил при „Лудия“ Бил Донован и знаеше какво е… Докато Роджър Донован и представа си няма за това, което става по време на акция.
— Но в замяна на това е умен — отбеляза Симбал.
— Да, бих казал далеч по-умен, отколкото мислим…
— Може би си прав — промърмори Симбал, поколеба се за миг, после извади снопче хартия и го подаде на Джейк:
— Я хвърли едно око…
Джейк започна да преглежда бележките, които Симбал беше получил от Макс Тренъди.
— Какво е това? — пожела да узнае Блис.
— Улики — отвърна Джейк. — Улики, от които е видно, че някой систематично предава секретна информация на КГБ. Информация за дейността на Агенцията…
— Значи Аполо наистина съществува — поклати глава тя.
— Така излиза — въздъхна Джейк.
— Аполо? — попита озадачено Симбал.
— Наследството на Хенри Ундерман — поясни Джейк.
— Дълбоко законспириран агент в Кремъл. Сега е на мое разположение…
Симбал извади една снимка и му я подаде.
— Това вървеше заедно с уликите.
— Даниела Воркута — кимна Джейк. — Заснета е с шпионска камера.
— Точно така — въздъхна Симбал. — Като бяхме студенти, Роджър много си падаше по една мадама, Лесли… Сякаш е близначка на Даниела Воркута.
— Значи така е бил вербуван? Чрез Даниела Воркута?
— Да — кимна Симбал. — Чрез нея и една картина на Сьора в Париж… — В очите му се появи особено изражение. — Но ако Аполо действително е бил агент на Ундерман, той несъмнено е знаел, че Ундерман не може да бъде Химера…
— Напълно вярно — кимна Джейк.
— От което следва, че тези улики са подхвърлени от друг източник…
— Точно така.
Значи Макс ме е лъгал, каза си Тони Симбал. Но дали трябва да се доверя на този човек? Бивш служител в Агенцията… Може би иска да си отмъсти за отстраняването? Макс Тренъди ме нарече рицар на честта… Май и Мейрък ще се окаже сродна душа…
— Но ти не си тук заради Донован — прекъсна хода на мислите му Джейк.
— Не съм — призна Симбал. Така е по-лесно. Все още не знаеше как ще реагира при следващата си среща с Роджър Донован. — Тук съм, за да докопам крайния продукт на двама шпиони-вудуисти: Питър Кърън и Едуард Мартин Бенет. Този продукт се нарича предателство. От известно време насам работят за „Дикуи“ и идват тук, за да се срещнат с Нага.
— А ние сме тук, за да открием Нага — каза Джейк. — Под негово ръководство е в ход една операция, чиято крайна цел е моето физическо ликвидиране, както и разрухата на всичко, което е съградил баща ми…
— Но Чен Ю… — погледна го Блис и пристъпи към него.
— Кой е Чен Ю? — намеси се Симбал.
— Нага.
— Главатарят на „Дикуи“? — изгледа ги с недоверие Симбал. — Знаете неговата самоличност?
— Да — отвърна с внезапно одрезгавял глас Джейк. Имаше чувството, че е крещял в продължение на часове. — Бил е добър познат на баща ми, на семейството ми… — Избърса лице с опакото на дланта си и продължи: — Всичко опира до „Кам Сан“, голямата тайна на баща ми. „Кам Сан“ е проект за атомна централа, която се строи в провинция Гуандон. Към него е включена и инсталация за обезсоляване на морска вода за Хонконг по революционно нова технология. Но в проекта се съдържа и друга, далеч по-секретна част… Става въпрос за откритие, което би променило съдбата на света. Така твърдеше баща ми. Едва сега разбирам, че този процес вече е в ход и светът наистина се променя…