Безбрежната морска шир стана нейна мантия, да де й неограничена власт. Същото сториха Ветровете и Бурите. Драконите на нощта напуснаха убежищата си, изправиха се от двете й страни и обляха с огнен дъх Свирепия звяр в душата на Лан. Друг начин за пречистването й нямаше. Едва след пълното пречистване можеше да й вдъхне Мъдростта на вековете, да я превърне в истински Небесен пазител на Китай…
Изпита огромно удоволствие от този процес. Може би защото разбра колко ограничени са човешките представи за живота и смъртта, колко слабо е човешкото въображение.
А Блис се издигна високо над тези концепции. Превърнала се в Космическа енергия, тя разпростря волята си по всички посоки на света. Концентрирала в себе си елементите на Вечността, тя изведнъж си даде сметка, че съществуванието е нещо по-богато и по-силно от обикновения човешки живот.
Превърна се в богата палитра от цветове: синьо-зеления цвят на Морето, синкавосивото Небе, пръстения цвят на Камъка, оранжево-червеното на Огъня, зелено-кафявото на Горските листа… Единственото нещо, което нямаше цвят, беше Злото в душата на Лан. Блис разпери крила и литна към него.
Стисна го в прегръдката си и потръпна от внезапен хлад. Злото, беше могъщо, представата за силата му накара душата й да се свие. После тресна оглушителна гръмотевица и тя изведнъж разбра, че страхът е още едно слабо и ограничено човешко несъвършенство, за което няма място тук, в Сияйните висини…
Концентрира силата в душата си и разпери ръце.
Погълна Злото и започна да го разтопява. Разтърси се от огромната кинетична енергия на този процес, далечната Земя под нея сякаш се сви от уплаха. Реките спряха да текат, океаните замръзнаха, планинските върхове се разтърсиха като от могъщо земетресение…
До слуха на Джейк долетя странен звук. Сякаш се строши суха съчка. Забравил болката и предупрежденията на Блис, той стана на крака и с олюляване се насочи към вкопчените тела. Блис беше отгоре, от устата й излитаха протяжни стонове. Дръпна я от тялото на дъщеря си, ръцете му я обвиха с безкрайна нежност.
— Блис!
Очите му с ужас се сведоха към огромната дупка в гърдите й. Там, където е било сърцето… Раната беше ужасна, но странна. Нямаше кръв, в ноздрите го удари миризмата на лятно море…
— О, не!
Дъждът барабанеше по лицето и раменете му. Всяка капчица напомняше за греховете му.
— О, Блис!
Не можеше да повярва, че я няма. Ще се погрижа за нея, чичо… Това беше обещанието, което даде на Трите клетви, преди да тръгнат насам. Твоето съкровище е скъпо и за мен… Едва сега, в този ужасен миг, той си даде сметка колко скъпо на душата му е това съкровище…
— Исусе!
Джейк бавно вдигна глава.
— Добре ли си, Джейк? — попита Симбал.
— Не зная…
Симбал се отпусна на колене до него и попила раната му.
— Какво стана?
Джейк сведе очи към прекрасното лице на Блис и тъжно поклати глава:
— И това не зная…
— Бенет е мъртъв. А старецът със счупения гръбнак е там, където го остави — край дървото. Киска се като луд, вероятно е превъртял…
Джейк почти не го слушаше.
— Кое е другото момиче? — наведе се напред Симбал.
— Дъщеря ми…
— Още е жива — установи Симбал, след като ловко провери пулса й.
Джейк внимателно отстрани Блис от скута си. Чувстваше се ужасно уморен. Наведе се и впи очи в лицето на дъщеря си. Беше до болка познатото лице от сънищата му, но едновременно с това и някак странно променено.
— Лан — промълви той. — Лан…
Клепачите й потрепнаха, очите й бавно се фокусираха върху лицето му.
— Татко… — прошепна с недоверие тя, тихо и отчетливо. После заплака. — Колко бавно тече времето! Колко много ми липсваше!…
Лято, в наши дни
Хонконг
Джейк искаше да отиде сам, но Лан настоя да го придружи. Слънцето немилостиво приличаше, въздухът беше напоен с миризма на сушена риба. Мътни и ръждивочервени, вълните на Южнокитайско море лениво се плискаха в брега. На няколко метра от пристана водата придобиваше тъмнозелен цвят, дъното не се виждаше.
Джейк все още се придвижваше с известна трудност. Куршумът на Лан го беше улучил в дясната част на тялото, малко над бедрото. Може би беше засегнал нерв или част от костта, но това тепърва щеше да се установи. Във всеки случай болките му бяха доста силни. Той обаче изобщо не им обръщаше внимание, третираше ги само като доказателство за реалността на това, което се беше случило в Шан.