Даниела го извади от устата си, протегна ръка и придърпа скованото му тяло върху килима. Коленичи над него и стисна в длан пулсиращата му мъжественост. Възседна го и насочи члена му към влудяващо топлата си утроба.
— Това искаш, нали?
Той отговори с дрезгав стон.
— Но нали твърдеше, че никога не си го искал? — Тялото й започна да се снижава. — Никога, нали? Е, тогава няма да го получиш! — ръката й отмести члена му, насочил се между бедрата й.
Малюта протегна ръце да я придърпа върху себе си, но тя ловко се изплъзна.
— Не, няма да стане по този начин! Няма да стане по никакъв начин…
Може би беше в състояние да я обладае със сила, може би не. Но желанието му очевидно беше друго.
— Трябва да има начин… — дрезгаво прошепна той.
Даниела отново хвана главичката му и я прекара по копринените косми в слабините си. Тя незабавно се изду и започна да пулсира. Пръстите й се разтвориха. Не го докосваше, не позволяваше и на него…
— Но защо?… — простена той.
— „Искам“…
— Какво?
— Кажи го! „Искам“!
— Искам! — покорно промълви Малюта.
— Не съм сигурна, че наистина мислиш така…
— Наистина искам!
— Добре тогава — отвърна тя, вдигна члена му във вертикално положение и се отпусна върху него. — Ето, имаш го!
От устата му се откъсна блажена въздишка. Даниела насочи таза си така, че пое члена му целия, чак до основата. Спря на милиметър от нея и започна да се движи с леки, кръгообразни движения. Той изрева и конвулсивно се изви нагоре.
Членът му полудя, изстрелвайки дълбоко в нея дебелите струи на горещата семенна течност. Ръцете му се протегнаха и сграбчиха гърдите й през дебелия плат на униформата. Придърпаха я надолу, тялото му се гърчеше от невероятната сила на оргазма.
След известно време излезе от нея, но тя остана в позицията на ездач. Зърната й бяха все така притиснати към гърдите му. Дишането му стана равно и дълбоко, очевидно Малюта беше на прага на съня.
Пръстите й се увиха около гърлото му, устните й леко докоснаха ухото му. Усети ясно как тялото му потръпва.
— Сега би трябвало да те убия…
Той не отговори, от устата му излетя лека въздишка. Ръката й се плъзна надолу, хвана омекналия му член и жестоко го стисна.
— Така би постъпила и Ореанда, нали?
— Какво искаш да кажеш? — отвори очи той.
— Ти си я убил, Олег!
— Какво?!
— Точно така. Ти си запалил дачата, но си го сторил умно, без да предизвикваш подозрения… Ти си нейният убиец, Олег!
— Не, не!
— Не ме лъжи, Олег. Винаги познавам, когато ме лъжеш.
— Не лъжа! — изкрещя той. — Нямам нищо общо с пожара! Кълна ти се!
Даниела пусна члена му, но пръстите на другата й ръка останаха свити около гърлото му.
— Искам да ти кажа нещо, Олег — злобно просъска тя. — Не усетих нищо, докато беше проникнал в мен. Нищо, чуваш ли? А докато те забавлявах с език, единственото ми желание беше да повърна!
— Защо ми казваш всичко това? — попита той с извърната настрани глава.
— Защото трябва да знаеш истината.
Малюта я отблъсна от себе си, грабна панталона и побърза да прикрие голотата си. Лицето му беше поруменяло от срам и Даниела доволно се усмихна.
Най-сетне получих някаква власт над него, рече си тя. Сега позициите ни стават приблизително равни…
— Почти пристигнахме — обади се Казамуки.
Отпуснат до нея в спортното „Мицубиши“, Джейк наблюдаваше играта на светлините по коприненото й кимоно. Върху изящните бродерии не се виждаше нито капчица кръв.
Микио лежеше на задната седалка, стиснал ранената си ръка.
— Всичко е наред — промърмори той. — Кръвта засъхна, почти не изпитвам болки.
— Моля те, не говори — загрижено отвърна Казамуки и взе рязко поредния завой. — Оябунът е длъжен да пази силите си.
Джейк затвори очи, замаян от изтощение. Пред очите му отново изплува картината на битката, която водиха в градините на Киомицу-дера. Микио Комото стиска ръката си, от която стърчат острите ръбове на „манрикигусари“, от гърба на якудза, проснат под неестествен ъгъл в краката му, стърчи широкият ствол на пневматичната стрела… Грозно назъбената глава във форма на триъгълник беше излязла от другата страна на гръдния кош. Тази малка ракета беше изстреляна с такава невероятна сила, че строши като суха съчка гръбначния стълб на нападателя.
Казамуки първо се увери, че животът на оябуна е извън опасност, а едва след това ликвидира последния противник на Джейк.
Спортното мицубиши летеше с пълна скорост към покрайнините на Киото, от резките завои отново му се зави свят. Движеха се на североизток, към Токио. Изведнъж главата му се изпразни, стана му толкова лошо, че едва успя да помоли да спрат. Отвори вратата на колата и повърна.