— Едно време мислех, че глупаци са само „лох фаан“ — противните „чуждестранни дяволи“. — Пръстите му завъртяха опала, гладките му стени проблеснаха с ослепителни алени пламъчета. — Разбира се, сега вече не мисля така. Просто защото остарях и помъдрях…
— Отговорът на въпроса ти е положителен… Да, действително познавам младата жена, от която е взел камъка Джейк… Този камък е мой. Тя го получи при… хм… нека ги наречем деликатни обстоятелства…
— Надявам се, че го е заслужила — отвърна Блис.
Фунг Скелета се усмихна.
— Никоя жена не може да заслужи подобен камък. Ще ме разбереш, ако имаш някакво понятие от опали…
— Защо го е преследвала?
Фунг Скелета извърна глава към морето. Очите му по навик проследиха движението на полицейския катер.
— Може би по същата причина, поради която открадна този камък от мен…
Отговорът му прозвуча глухо и някак отдалеч.
— Какво искаш да кажеш?
— Тя изгаряше от желание да го направи. Знаеше какво ще й се случи, но въпреки това не се отказваше. Не я убих, само защото Джейк ме изпревари…
— Тя не е била луда — поклати глава Блис. — Джейк несъмнено би забелязал това.
— Тогава трябва да имаш друго обяснение — извърна се да я погледне Фунг.
— Тя не е била глупачка — продължи Блис. — Напротив — била е достатъчно умна, за да накара Джейк да закъснее за срещата с баща си… С цел да разчисти пътя на хората, които убиха Ши Зи-лин…
Фунг Скелета отмести очи от лицето на Блис и ги насочи към блестящия камък в дланта си.
— Защо имам чувството, че знаеш защо ми открадна този камък? — тихо попита той.
— Имам известни предположения — призна Блис, потръпнала от могъщото въздействие на „да-хей“. — Според мен е знаела цената на този камък и е решила да рискува…
— Но е знаела и друго — че ще я намеря и ликвидирам — изтъкна Фунг.
— Значи е възнамерявала да напусне Хонконг…
— А Джейк й попречи…
— Да.
Очите на Фунг Скелета внимателно опипаха лицето на Блис. Даваше си сметка, че тази жена е изключително умна, но все още не можеше да определи докъде се простира този ум.
— Имам сведения, че се е виждала с друг мъж, докато… докато живееше в дома ми — тихо подхвърли той.
— Знаеш ли кой е той?
Фунг хвърли поглед на часовника си и отлепи гръб от парапета.
— Съжалявам, но ще закъснея за една среща, която не мога да пропусна… Искаш ли да се срещнем довечера за вечеря?
— Къде?
— Обикновено ходя в „Стар хаус“, знаеш ли го?
— На Козуей Бейс? Да, зная го…
— В осем часа? — попита Фунг и направи знак на Малаеца.
Блис се запита дали ще има още полза от този мъж. Видя лицето му, прочете мислите в душата му — това стана още в първите минути, след като стъпи на палубата. Веднага усети похотта му, но друг избор май нямаше… Той е единствената връзка с тайнствената жена, която беше проследила Джейк.
— Добре — сви рамене тя. — В осем часа.
Бурята настигна Ки-лин малко след като прекоси южната граница. Това вероятно би станало по-рано, но тя реши да се придържа към съвета, който й даде на раздяла старият доктор от Джиао Жуан-ху: Не забравяй реките, които текат към морето… Избираше пътя си така, че да използва прикритието на големите дървета, издигащи се от двете страни на широката и мътна река, която прорязваше платото.
Сега, високо над морското равнище, Ки-лин вече беше сигурна, че е извън опасност. Намираше се сред дивите и непристъпни планини на Северна Бирма.
В царството на Шан, където нямаше закони, където дори китайските войници се страхуваха за своята сигурност.
Тук някъде се простираше Златният триъгълник — високото и непристъпно плато, където се съединяваха границите на Лаос, Бирма и Камбоджа, а също родната й провинция Юнан. Знаеше, че препитанието на местните хора е свързано единствено с опиума, или както го наричаха тук — „маковите сълзи“.
Десетилетия наред правителството на комунистически Китай правеше безуспешни опити да контролира нелегалната, но изключително доходоносна търговия с маково семе, същото вършеше и социалистическото правителство на Бирма. Но царството Шан беше отделна вселена. Тук живееха полудиви племена, ръководени от жестоки главатари, които поддържаха отлично екипирани и обучени армии. Скрити сред непристъпните планински върхове, те осигуряваха спокойствието на нелегалния бизнес.
Америка и Русия — най-могъщите държави на света, отдавна бяха приели статуквото. Ки-лин знаеше, че те от години се опитват да проникнат във високите плата на Златния триъгълник. Не за да ликвидират нелегалното производство на опиум, а за да сложат ръка върху приходите от него, възлизащи на милиарди долари годишно.