Симбал спря поглед върху лицето на шпионина вудуист в момента, в който „Токин хедс“ започнаха протяжна балада за някакъв убиец-психопат. Кубинеца също го беше засякъл и препречваше пътя му към изхода в компанията на някаква млада мексиканка. От изражението в очите му беше разбрал, че някое зъбно колело на машината е безнадеждно повредено.
Симбал се насочи към тях. Двамата си разменяха разгорещени реплики и дори викаха. Но Симбал не чу нито дума, тъй като гласът на Дейвид Бауи заглушаваше всичко.
Бенет посегна пръв. Кубинеца се гмурна в краката му, но онзи успя да го тресне с лакът в ребрата, после огромният му юмрук потъна в скулата на латиноамериканеца.
Гато де Роза се олюля, а Бенет хвана за ръка мексиканката и я задърпа към изхода. Симбал подхвана Кубинеца, миг преди тялото му да се просне на пода. Онзи тръсна глава, очите му бяха замаяни.
— Мартин!
— Ти ли си, хубавецо?
— Аз съм. По всичко личи, че напоследък Бенет е доста изнервен, а?
— Пипнал е Мария. Тя е една от местните ми информаторки — Кубинеца избърса лицето си с носна кърпичка и я погледна така, сякаш за пръв път виждаше собствената си кръв. — По дяволите!
— Ела да го пипнем това копеле — предложи Симбал.
— Ти по-добре си налягай парцалите, хубавецо! — изръмжа Кубинеца. — Нали ти казах, че държи мой човек?
Разноцветните светлини на прожекторите приличаха на фалшиви усмивки. Гато де Роза попи кръвта от разбитите си устни с измачканата кърпичка, а в това време асансьорът правеше всичко възможно да им пукне тъпанчетата.
— Никой не си е позволявал подобно отношение с мен! — изръмжа заплашително Кубинеца. Изглеждаше дълбоко разстроен от публично поруганата си чест. — Кучи син!
— Какво ти каза?
— Какво ми каза, какво ми каза! — раздразнено изръмжа онзи. — Пита ме защо свинята Тони Симбал си завира зурлата в задника му! Аз му рекох, че има халюцинации, а той отвърна: „Свинята Симбал е тук и аз прекрасно знам какво търси. Шибаното копеле е гаден терминатор!“
— Не понасям подобен речник! — ядосано повиши тон Симбал.
— Я не се прави на луд, хубавецо!
Най-сетне стигнаха на приземния етаж и вратите на асансьора изсъскаха. Симбал понечи да тръгне към изхода, но Кубинеца го спря:
— Насам, човече…
Използваха задния изход, прекосявайки малка тревна площ по каменна, осветена със синкави лампички пътечка. В мрака шумоляха листата на невидими палми, милиони мушици бързаха да се самоубият в нагорещените сфери на изкуственото осветление.
Пред очите им се появи пристан за яхти — едно от най-горещо рекламираните преимущества на луксозните апартаменти в блестящия небостъргач, което се пробутваше на евентуалните купувачи в комплект с професионалните тенис кортове.
— Той не е дошъл с кола — поясни Кубинеца, докато тичаха по пътечката. — Бенет се изнервя от колите. Никога не ходи на места, до които не може да се добере с моторница. — Изскочиха на кея и Кубинеца махна с ръка: — Ей там е „цигарата“ му! Онази, черната на бели ивици…
„Цигари“ в Маями наричаха мощните моторници с хищни силуети, снабдени с двигатели за състезания. Те са невероятно бързи и поради това предпочитани от контрабандистите на наркотици, които гъмжаха по крайбрежието.
— Стой, не се приближавай!
Гласът на Бенет ги накара да се заковат на място. Бяха на не повече от десетина метра от кърмата на „цигарата“.
— Нито крачка повече, приятелчета!
— Еди, какви мухи ти бръмчат в главата? Аз…
— Затваряй си плювалника, шибан кубински педераст!
— Хей, виж какво…
— Не, копеленце, ТИ ще видиш!…
Бенет се появи от сенчестата страна на палубата, пред себе си държеше тъмна фигура. Симбал ясно видя дулото на един „Магнум-357“, притиснато в слепоочието на Мария.
— Хубавичко гледай! Една крачка напред и ще видиш как мозъкът й се разпилява по пристана!
Симбал и Гато де Роза замълчаха.
Бенет се изсмя, тлъстото му лице подигравателно се разкриви:
— Ех, ако можех да ви направя един видеозапис! Двойка тъпи бойскаути, ха-ха! Господи Исусе, какви глупаци!
— Пусни я, Еди — обади се Кубинеца. — Тя е една фуста и нищо повече. Няма да я нараниш…
— По-добре се помоли на Бога за това, мръснико! — озъби се Бенет.