— Господи! — изстена Сойър и безсилно се отпусна в стола. — Какво е положението в банката?
— Обсадата започна — отвърна Трите клетви. — Не успеем ли да отбием първата атака, фалитът ни е сигурен!
— По дяволите! — простена Сойър. Пред очите му като на екран се появиха кадри от дългия и труден живот, който беше водил. Работа, работа и пак работа! С единствената цел да превърне „Сойър & синове“ в една от най-стабилните търговски компании на Колонията. И за какво е било всичко това? За да рухне в рамките на броени часове! О, не! Това не може да бъде! Очите му отчаяно се впиха в лицето на другия, думите му приличаха по-скоро на стенание: — Нима ще изгубим „Саут-ейша“ и „Интер-Ейша“ в рамките на една проклета седмица?!
— Дано Буда накаже коварните врагове! — прогърмя Трите клетви. — Това означава да изгубим контрол над „Пак Хан Мин“ и проекта „Кам Сан“! Точно от подобен ход на събитията се опасяваше брат ми!
— „Кам Сан“ ли? — извика гневно Сойър. — На кого, по дяволите, му пука за някакъв шибан проект на хиляда километра оттук, за който и без това нищичко не знаем?! Нима не виждаш, че става въпрос за оцеляването на нашите търговски компании? Ако гадният враг успее да глътне, „Интер-Ейша“, това ще означава, че цял живот сме работили напразно! Разбираш ли това, уважаеми Тцун? Напразно!
— Доста ни стресна, юми-тори…
„Владетелят на лъка“ — едно почетно звание, което се употребява само за истинските майстори на стрелбата с лък. Но кой го нарича така? Микио-сан? Кой би могъл да знае за неговите умения с това оръжие, освен…
— Наистина ли си ти?! — прошепна той и понечи да се надигне, за да разгледа лицето на събеседника си отблизо. Но тялото му бе пронизано от толкова остра болка, че Джейк неволно падна назад.
— Спокойно, Джейк-сан — прозвуча познатият глас на Микио. — Да, това съм аз. Моля те, не се вълнувай…
— Но…
Усети натиск върху раменете си, извърна глава и успя да зърне лицето на младата жена, облечена в масленозелено кимоно. На шията й се очертаваше тънката алена ивица на бельото.
После отново насочи вниманието си към Микио.
— Видях те да умираш в кабинета си… — прошепна той. — Бях там, когато враговете изстреляха гранатата… Тялото ти се пръсна в ръцете ми…
— Това тяло спаси живота ти — усмихна се Микио, но чертите на лицето му издаваха дълбоко безпокойство. — Опитах се да те предупредя, Джейк-сан. Да те задържа настрана… По заобиколен начин, тъй като имах подозрението, че всичките ми действия са обект на неотклонно наблюдение.
— Нарочно избягвах срещата между нас, нарочно не вдигах телефона. Надявах се да разбереш затрудненията ми и да се оттеглиш. Накарах Кашикаши да те изпрати обратно в Хонконг, където ще си в безопасност. Тук се води безпощадна война, Джейк-сан…
— Но грешката беше моя, приятелю… Просто забравих, че не си от хората, които лесно ще се откажат. Да бъде благословена Амида, че се измъкна без сериозни последици.
— Разкажи ми какво стана — прошепна Джейк.
— Всичко беше постановка — въздъхна Микио и прокара пръсти през гъстата си прошарена коса. — Добра постановка, след като съм успял да заблудя не само враговете си, но и теб… Вероятно вече си разбрал, че си проследил друг човек, а не мен…
— Кашикаши! — извика Джейк, изведнъж спомнил си за предателството на дребничкия японец.
— Също част от играта, Джейк-сан — усмихна се Микио. — Няма от какво да се тревожиш. Кашикаши ми е все така предан. Такъв ще бъде до края на дните си, приятелю, можеш да си сигурен в това. Но именно благодарение на неговата игра кланът Кисан повярва, че може да ме ликвидира и да сложи край на кръвопролитната война. Защото без оябун моите бойци ще бъдат обречени, наш?
— Но кой умря в кабинета ти?
— Един смел мъж — отвърна Микио. — Един истински герой, който доброволно прие самурайската смърт. Страдам от тази загуба, но едновременно с това му завиждам. Неговото „ками“ ще се нареди сред най-великите духове на дедите ни… Сега обаче предимството е на моя страна. Главатарите на Кисан мислят, че съм мъртъв и са сигурни в победата си.
— Значи за малко не провалих блестящите ти планове — въздъхна Джейк.
— Вината не е твоя. Аз би трябвало да отгатна какво става в душата ти, да очаквам реакцията на един истински приятел…
— Но едва ли би отгатнал и смъртта на баща ми, нали?
— Амида! — възкликна Микио. — Ши Зи-лин е мъртъв? Знаеш ли кой е сторил това?
— Да — горчиво въздъхна Джейк. — Той беше убит от японски „дантай“, Микио-сан. От „дантай“ на Якудза…