— А ти си момчето за поръчки на Блустоун, така ли?
— Да.
— Макена нищо ли не подозираше?
— Какво да подозира? Той ме мислеше за човек на триадите… Може би на Грийн Панг, не зная…
— Блустоун стои зад кражбата на Тек Яу в „Саут-ейша“, нали?
— Разбира се.
— Кой друг е замесен?
— Не зная.
Джейк сграбчи окървавените ревери на китаеца и го запрати срещу стената.
— Слушай ме внимателно, разплуто кучешко лайно! — изръмжа с леден глас той. — Баща ми беше убит, по тази дама тук стреляха, а някой се опитва да ми види сметката, независимо дали съм тук или в Киото!
— Джейк, вече му стига! — обади се разтревожено Блис.
— Нищо подобно! — изръмжа той с глас, от който тя неволно потръпна. — Казвай всичко, което знаеш! — Последните му думи бяха предназначени за Као Белоокия.
— Вече казах вси… — китаецът простена, преви се на две от жестокия удар в бъбреците и повърна в краката на Джейк.
— Може би казва истината — обади се Блис и предпазливо докосна рамото му.
— Послушай я… — простена Као. Беше паднал на колене, главата му почти опираше в килима. — О, Буда, какво още искаш от мен?
— Имаш голяма уста — наведе се над него Джейк. — Искам да зная кой те е обучавал.
— Блустоун.
Джейк вдигна глава и размени кратък поглед с Блис.
— Един и същ отговор на всички въпроси, а?
Блис бавно поклати глава. Това означаваше, че китаецът лъже.
— Такива са ти въпросите, за Бога!
— Майстор е… — поклати глава Джейк. — Истински майстор, получил отлично обучение…
Пусна яката на китаеца и той се строполи на пода. Остави го под наблюдението на Блис и се насочи към кухнята. Върна се с малък нож в ръка, пристъпи към Као и сграбчи косата му.
— Няма как, трябва да направим нещо за тази голяма уста — изръмжа заплашително той.
— Какво?… Какво си намислил?
— Имаш прекалено много зъби — ухили се в лицето му Джейк. — Затова ще започна да ги вадя. Бавно, един по един…
— Луд ли си, човече? — ахна Као и очите му с ужас се заковаха върху острието на ножа. После се овладя, на лицето му се появи нещо като усмивка: — Много добре… Даже отлично! Признавам, че за малко не напълних гащите! Но ти едва ли ще…
— Джейк, недей! — извика Блис, но вече беше късно. Джейк стисна ченето на Као с лявата си ръка, а дясната се стрелна напред. Острието потъна в долния венец на раззинатата уста, одраска глечта на първия кътник с противно за слуха стържене, после зъбът изскочи като тапа…
Бликна фонтан от кръв, Као Белоокия се задави. Полудял от болка, той започна да блъска главата си с юмруци.
— Довърши си изречението! — процеди ледено Джейк. — Беше започнал да казваш, че аз едва ли…
— Той твърдеше, че няма да бъде наранен! Буда, стана точно обратното!
— Представи си какво те чака, като се заема с другия зъб — изръмжа Джейк и стисна ножа в ръката си.
— Не! В името на Боговете, не!
Као Белоокия направи опит да пропълзи встрани, но Джейк го държеше здраво.
Китаецът изплю кръвта от устата си и сломено поклати глава:
— Не си струва… Изобщо не си струва…
— Не си обучаван от Блустоун — разтърси го Джейк. — От кого тогава? От Даниела Воркута?
— Буда, не! — отвърна с неприкрито отвращение Као. — Някаква шибана фуста! — Гордостта му попречи да се разплаче от болка: — Мой учител беше самият Чен Ю!
— За този стар мръсник се носят невероятни легенди — засмя се Джейк. — Съветвам те да изплюеш всичко, което знаеш, защото няма да те чакам цяла нощ!
— Това е истината, заклевам се! Нима мислиш, че искам да се разделя със зъбите си по този начин?!
— Споменаваш Чен Ю, защото знаеш, че старецът отдавна е мъртъв — поклати глава Джейк.
— Мъртъв ли? — изгледа го презрително Као. — Нима вярваш, че цялата бъркотия е предизвикана от Блустоун? — изплю се на земята й продължи: — Шибаният чужденец се мисли за много умен… Но не той измисли плана за проникване в „Саут-ейша“…
Джейк сграбчи вече вкоравените от кръв ревери на китаеца и рязко го вдигна на крака. От безмълвното послание на Блис разбра, че този път казва истината.
— Я се поясни! — заплашително изръмжа той.
— Ако Чен Ю е мъртъв, значи аз се срещам и разговарям с призраци — отвърна Као Белоокия.
Мандалей, Златният град, се е считал за център на света. А дворецът, изграден от солидно тиково дърво през 1857 година от бирманския крал Миндон, е бил точката на този център. Защото е бил построен в подножието на мистичния връх Беру — най-скъпото място за привържениците на брамино-будистката космология.
Създаден преди малко повече от век, Мандалей се считаше за нов град, поне по бирманските стандарти. Въпреки това, благодарение на доброто си местоположение в центъра на плодородни оризови полета, той бързо се превърнал в център на оживена търговия. Разположен на голяма надморска височина, той се радваше на доста особен климат — сравнително сух и топъл…