— Не мисля, че Чен Ю е най-непосредственият ни проблем.
Трите клетви прекоси палубата от блестящо лакирано тиково дърво на новата си джонка. В ръцете си носеше каничка с чай, запарен от Неон Чоу.
— Тази сутрин Блустоун закупи нови акции от „Интер-Ейша“ и дялът му надхвърли 40 процента.
— Откъде има толкова много пари? — замислено поклати глава Джейк и отпи глътка горещ чай.
Трите клетви издекламира списъка на инвеститорите, който беше получил от Су Кривият нос. После мрачно се усмихна:
— Имат достатъчно капитал да закупят цял Хонконг, стига да се наложи…
Джейк ясно долови притеснението му.
— Боби Чан, Пин Шестопръстия, сър Байрън Нолин-Кели, Леонг Лау Черния… — бавно започна да повтаря той. — Да, компанията е внушителна… Но все пак трябва да има някаква граница на ликвидните средства. Дори ако Блустоун твърдо е решил да сложи всичките си яйца в една кошница…
— Трябват им още девет процента до контролния пакет — предупредително го изгледа Трите клетви.
— Това означава приблизително тринадесет милиона акции — изчисли Джейк. — Каква е текущата цена на борсата?
— Чакай да погледна — отвърна Трите клетви, стана и се отдалечи по коридора. Джейк се огледа. Наблизо се бяха изправили Блис и Неон Чоу. Разговорът им беше доста оживен, но въпреки това Неон Чоу час по час поглеждаше насам. Джейк не беше в състояние да определи изражението на лицето и, тъй като предпочиташе да остане с профил към тях. Отбеляза си по-късно да я попита докъде са стигнали отношенията й с Блустоун.
— Двадесет и два и четвърт — появи се отново Трите клетви. — Понесохме тежък удар със затварянето на „Саут-ейша“…
— Трябва да вложат още доста пари — отбеляза Джейк. — Някъде около двеста и деветдесет милиона долара, нали? Колко са хвърлили до момента?
Трите клетви направи бързи изчисления.
— Приблизително седемстотин и петдесет милиона… Разбира се, наложи им се да ликвидират няколко холдинга, но нас това не ни грее… Пипнат ли контролния пакет на „Интер-Ейша“, цял Хонконг ляга в краката им. Един милиард долара съвсем не е висока цена за цял Хонконг!
— Да, но ако можеш да си го позволиш… — замислено отбеляза Джейк.
— Какво ще правим оттук нататък, Джуан? Как ще спрем проклетия тайпан-чужденец?
Джейк отново долови притеснението в гласа на чичо си. Лишен от правото да взема самостоятелни решения, Трите клетви се чувстваше безпомощен. Отношенията му със Зи-лин бяха по-различни, на друга основа. Но Джейк беше Джуан, съдбата на Вътрешния кръг зависеше единствено от него. Не се доверявай на никого, беше го предупредил Зи-лин. Абсолютно на никого! Проблемът ще разрешиш сам, като първо направиш опит да откриеш шпионина на Блустоун в „юн-хюн“…
— Обади се на Сойър — каза на глас той. — Да нареди на брокерите да пуснат на пазара ценните книжа Ду Лон…
— Какво?! — смаяно го изгледа Трите клетви. — Но това са джонките! Печалбата от тях е свързана с висок риск, но е три пъти по-висока от лихвите на пазара! Дълговете на „Интер-Ейша“ ще станат огромни! Но за какво, питам аз! Действително ще успеем да вдигнем цената на акциите си, но за колко време? Притокът на пари в брой силно ще се свие, а после ще плащаме такива лихви, че ще ни счупят гръбнаците!
— Ще плащаме, ако все още сме над повърхността — спокойно отвърна Джейк. — Ще плащаме и ще пеем!
— Един момент — замисли се Трите клетви. — Заради Блустоун ли го правиш? Защото допълнителните дългове ще направят „Интер-Ейша“ по-малко привлекателна за изкупуване…
Вярно, но това няма да е достатъчно, въздъхна в себе си Джейк, а на глас попита:
— С колко според теб ще се повиши цената на акциите ни?
— Със седем пункта — отвърна след кратък размисъл Трите клетви. — С десет, ако имаме голям късмет…
Дали ще е достатъчно, запита се Джейк. На крачка от бездънната пропаст той усещаше с физическа яснота острието на сабята над главата си. Сабята, изкована от Блустоун, Даниела Воркута и Чен Ю… Дали не трябваше да прояви известни резерви по отношение на баща си? В крайна сметка Зи-лин беше човек като всички останали. А хората допускат грешки. Понякога става така, че доверието не издържа пред натиска на обстоятелствата и времето…
Същевременно си даваше сметка, че окончателното решение е било негово, резултат на дълги и тежки анализи. Беше го взел в качеството си на Джуан и отговорността падаше върху плещите му. Не бива да я прехвърля върху мъртвите, дори всичко да се срине…