След известно време Джейк се изправи и обърна гръб на пазарчето, където се предлагаха традиционните копринени шалчета и везни за теглене на опиум. Блис го чакаше под сянката на близкото дърво.
— Знае — каза й Джейк. — Чувал е за Чен Ю, макар че тук го познават под друго име. Наричат го Нага. Страшно мелодраматично… Голямата змия от азиатската митология.
— Джейк…
— Чичо Томи знае къде да го открие — продължи Джейк. Бирманците имат американски лични имена и обикновено са известни само с тях. — Не сме далеч, само на около…
— Джейк — повтори Блис, хвана ръката му и го придърпа зад дървото, далеч от любопитните очи на местните селяни. — Какво ти става? След онази нощ на борда на джонката ти говориш само за Чен Ю… Не спиш, почти не се храниш. А погледът ти направо ме плаши!
— Няма нищо.
— Нищо, така ли? Да не стане като в къщата на Макена?
— Че какво толкова е станало там?
— Никога не си бил толкова груб, Джейк… Да не кажа садистичен…
— Не изпитвах удоволствие от това, което вършех.
— Сигурно — въздъхна Блис. — Но може би трябваше да опиташ нещо друго…
— Изключено. Нали ти казах, че Као Белоокия е бил обучаван от истински майстор?
— Ако наистина е било така, той щеше да умре и пак да не признае нищо.
Джейк замълча. С крайчеца на окото си виждаше двете жени, които стояха пред стария занаятчия и със страхопочитание наблюдаваха действията му. Лицата им бяха намазани с някаква бледожълта помада.
— Какво искаш да кажеш? — попита най-накрая той.
— Нищо — сви рамене Блис. Не можеше да се отърве от чувството, че през цялото време на пътешествието им Джейк търси начин да се скарат. — Просто те моля да не изключваш възможността да си бил подведен от Као… Може би ти е подал предварително съгласувана с някого информация.
— Чен Ю иска да съм тук.
— Може би…
— Но защо? — запита се Джейк. — Няма логика да ми разкрива своето местонахождение. Далеч по-безопасно е да глътне „Интер-Ейша“ чрез посредници — така, както е започнал.
— Страхува се от теб — отвърна Блис. — Тук може да те ликвидира далеч по-лесно, отколкото в Хонконг. Няма да има полицейско разследване, няма да се задават излишни въпроси.
— Но това е глупаво — поклати глава Джейк. — А Чен Ю съвсем не е глупак. — Очите му доловиха нещо особено в изражението на лицето й. — Освен ако знаещ нещо, което е неизвестно на мен…
Блис се обърна. Как да му каже какво точно се случи с баща му? Как да го подготви за мрака на „да-хей“? Понечи да каже нещо, но после стисна устни. Сърцето й се сви, защото разбра, че няма начин да го подготви за това, което искаше да му каже. Защо пък да не разбере, запита се тя. Той притежава „ба-мак“ — нещо, което е твърде близко до „да-хей“.
— Променила си се — отбеляза той.
— Ти също. Надявам се, че все още помниш колко бяхме близки…
Сърцето му бе пронизано от остра болка, лицето му пребледня. Пусна ръката й и се плъзна надолу, към корените на вековното дърво.
— Джейк! — коленичи до него Блис. — Какво ти е?
— Не зная.
Тя веднага усети, че я лъже и лекомислено го каза на глас.
— Вече знаеш всичко, нали? — избухна той. — Усети лъжите на Као Белоокия, веднага разбра и кога казва истината! Сега пък регистрираш и моите промени. Какво още да очаквам?
Блис поклати глава, готова да си прехапе езика.
— Нали и ти можеш да го правиш — умолително го изгледа тя. — С помощта на „ба-мак“ винаги си различавал лъжата от истината…
— Вече не.
— Какво?
— От известно време насам съм лишен от способността да потъвам в „ба-мак“… — Лицето му беше в сянка, но думите му бяха пропити от горчивина.
— Затова ли е цялата промяна у теб?
— Малко ли е? — вдигна глава той.
— Приличаш на момче, което е изгубило любимото си мече — усмихна се тя и го прегърна.
— Но се чувствам като човек, на когото изведнъж са отнели зрението.
Тя замълча, пръстите й се сплетоха с неговите. Вдигнали поглед към небето, те мълчаливо гледаха как косматите облаци над главите им се сгъстяват и бавно запълват жълтеникавото небе. Някъде над планините отекна тътен на далечна гръмотевица.
— Изпитвал ли си страх от него, Джейк?
— От кого?
— От „ба-мак“.
— От мощта му?
— Не, по-скоро от прозрението, което носи, от връзката с някакъв друг свят…
— Усещал съм единствено силата му.
Може би точно в това се крие разликата между нас, рече си Блис, после внимателно подхвърли:
— Сигурно по тази причина се измъчваш от липсата му…
— Какво искаш да кажеш? — обърна се той.