— Лошо Нещо — намръщено рече момиченцето на разваления английски, използван от планинските племена. — Много лошо!
Джейк бавно отмести ръката си, детето обаче задържа своята върху гърба на змията. Малките пръстчета се плъзнаха по хладните люспи, но останаха далеч от смазаната, почти зарита в прашната земя глава.
Джейк се надигна, а детето обви ръчички около шията му. Той го отнесе до сянката на дървото, под което чакаше Блис.
— Дано вече да си разбрал, че това, което притежаваш, е достатъчно да те пази… — тихо промълви тя.
Джейк сведе поглед към детето, което се беше сгушило в скута му. Черните му очички блестяха, освободили се напълно от страха.
— Усети присъствието на змията и без „ба-мак“ — погледна го Блис. — И успя да я убиеш, също без неговата помощ…
— Вярно е — кимна той, в гласа му прозвуча горчивина. — Но баща ми умря, защото аз… Защото изгубих способността си да виждам в бъдещето… Позволих да отвлекат вниманието ми и да ме задържат далеч от джонката. „Ба-мак“ би трябвало да ми подскаже за намеренията на онзи дантай… — гърлото му се сви и той беше принуден да замълчи.
Бирманчето издаде гърлен звук и протегна ръка. Малкото пръстче докосна сълзата под клепача на Джейк.
— Лошо нещо си отишло — успокоително промълви детето. — Лошо нещо умряло…
Блис изпита дълбоко смайване от човешкото състрадание в душата на едно толкова малко дете. Джейк също го усети. Наведе се и целуна гладкото челце, по устните му полепна жълтия грим „танака“. Момиченцето се разкикоти, той също се засмя и го притисна до гърдите си.
Бих желала и аз да мога да го разсмивам така, завистливо въздъхна Блис. Но детето не може да види чувството за вина, което кара сърцето му да агонизира, не може дори да го усети. Джейк съвсем не страдаше само от загубата на „ба-мак“, която изведнъж го превърна в слепец. Не, той страдаше и от липсата на баща си, с когото се беше събрал едва няколко месеца по-рано.
— Баща ти може би е прав — промърмори той, облегнал глава на дървото. — И той като теб е убеден, че влизам в капан…
— Но какво от това? — вдигна вежди Блис. — Нима има някаква разлика, след като вече си тук?
— В Япония открих, че кланът Моро е изпратил екзекуторите на баща ми — с въздишка поясни Джейк.
— Те са съперници на Микио, нали?
— Не и точно в това е работата. Микио води война с клана Кисан… — Джейк събра колене, за да е по-удобно на детето. — Проникнахме до сърцето на клана Моро. Лично от Хиге Моро научих, че смъртта на баща ми е била поръчана и заплатена от някой си Хуайшан Хан, министър в комунистически Китай…
— Това не може да бъде! — изгледа с разширени от учудване очи Блис. — Откога китайските комунисти флиртуват с японската мафия?
— И аз си зададох същия въпрос — въздъхна Джейк. — Никога не бях чувал за нещо подобно…
— Значи Хиге те е излъгал.
— Може би — отвърна със съмнение той. — Но ако не е така?
— Тогава трябва да има някакъв смисъл.
— Ние сме тук, в планините на Шан… — От начина, по който го каза, личеше, че усилено разсъждава. — Аз разпитвах Хиге… Той каза, че е сключил изключително изгодна сделка с онзи министър…
— Баща ти споменавал ли го е някога?
— Не. Но Хиге спомена планината… Попитах го срещу какво е получил толкова много пари, а той отвърна: САМО ПЛАНИНАТА ЗНАЕ… — Главата на Джейк се извърна към Блис, меденокафявите му очи се спряха върху лицето й: — Питам се дали е имал предвид Шан…
— И маковите полета, така ли?
— Може би. Но китайските комунисти са яростни противници на отглеждането и разпространяването на мака. В Юнан държат подсилени войскови части именно за да спират потока от контрабандисти, непрекъснато влизат в стълкновения с армиите на местните барони…
— Значи следата е фалшива.
Джейк внимателно наблюдаваше сенките по лицето й — една непозната равнина. Даваше си сметка, че са на територията на врага и в друг, чисто психологически смисъл.
— Но Као Белоокия съобщава, че работи за сър Джон Блустоун, докато подготовката си е получил при Чен Ю… Зад измамата в „Интер-Ейша“ стои именно Чен Ю. Двамата с Блустоун са сключили съюз, но въпреки това Чен Ю има свой шпионин при англичанина. Интересно, нали? Какъв ще е този съюз?
— Очевидно изпълнен с недоверие и взаимно подозрение.
— Така е, поне от страна на Чен Ю — кимна Джейк. — Но той винаги е бил недоверчив.
— Къде ни води всичко това?