— Хан? Лея е.
— Лея! — извика Хан и усети как по лицето му се разлива радостна и доста глупава усмивка. Но след миг разбра какво не беше наред: — Чакай малко, какво правиш ти на Корускант?
— Мисля, че се погрижих за нашия проблем — установи, че гласът й звучи напрегнато и извънредно тревожно. — Поне засега.
Хан хвърли поглед към Люк в другия край на залата:
— Мислиш ли!?
— Виж, в този момент не това е най-важното — настоя Лея. — Трябва веднага да се върнеш тук.
Нещо твърдо и студено стегна стомаха му. Лея бе страшно разтревожена.
— Какво се е случило?
Чу как тя си поема дълбоко въздух:
— Адмирал Акбар бе арестуван и отстранен от поста му по обвинение в измяна.
Изведнъж настана абсолютна тишина. Хан местеше погледа си от Люк към Афион и Уедж. Но, изглежда, и те нямаха какво да кажат.
— Ще се прибера възможно най-бързо — обеща й той. — Люк е с мен, да го доведа ли?
— Да, ако няма някаква работа. Акбар ще има нужда от всичките си приятели.
— Добре. Обади ми се на „Сокол“, ако получиш още новини. Потегляме веднага.
— Ще се видим скоро. Обичам те, Хан.
— Аз също — прекъсна той връзката и се обърна към останалите: — Ето че се случи. Люк, идваш ли? — после погледна към Уедж: — Твоите хора успяха ли да направят нещо за изтребителя му?
— Не още — поклати глава пилотът. — Но той е официално на първо място в списъка на чакащите за поправка кораби. Ще бъде готов за полет след около два часа дори ако се наложи да сваля компресорите на моя собствен изтребител.
Люк кимна и се обърна към Хан:
— В такъв случай ще тръгна за Корускант сам, но преди това ще дойда с теб да взема Арту от „Сокол“.
— Добре. Да вървим.
— На слука! — извика след тях Афион.
Те забързаха по коридора към дока, където се бе скачил „Сокол“. Хан си мислеше, че случилото се наистина ще им създаде страшно много проблеми. Ако Фейлия и неговата фракция притиснеха и ускоряха твърде много развитието на нещата, а доколкото го познаваше, ботанецът щеше да направи точно това, тогава…
— Май сме на ръба на гражданска война — прошепна Люк, почти дословно изричайки собствените му мисли.
— Е, няма да позволим това да се случи — отговори Хан с убеденост, каквато не изпитваше. — Не спечелихме войната само за да гледаме безучастно как един амбициозен ботанец съсипва постигнатото.
— И как ще го спрем?
Хан се намръщи:
— Ще измислим нещо.