— Промяна в плана, Арту — обяви той и въведе в компютъра новия курс. — Ще минем през системата Атега и ще се отбием на гости при Ландо. Може би той ще ни каже какво представлява това нещо.
По време на пътуването ще има време спокойно да обмисли смущаващите образи в пещерата. И да реши дали не бяха нещо повече от призрачно видение на миналото.
ГЛАВА 12
— Не, нямам разрешение за транзит към Нклон — търпеливо повтори в предавателя на „Сокол“ Хан и погледна към модифицирания бомбардировач, който летеше до тях. — Освен това нямам и работа тук. Опитвам се да намеря Ландо Калризиан.
От съседното кресло долетя нешо като сподавен смях.
— Каза ли нещо? — извика той през рамо.
— Не — невинно отговори Лея. — Просто си спомних за миналия път.
— Аха — изръмжа Хан. Той също не го бе забравил и Беспин не бе в списъка на най-приятните му спомени. — Вижте, просто се обадете на Ландо, става ли? — предложи той на екипажа на бомбардировача. — Кажете му, че е дошъл негов стар приятел, който предлага да изиграят едно раздаване сабак при условие, че ако спечеля, ще взема каквото си пожелая от стоката му. Той ще разбере.
— Какво искаме да направим? — наведе се напред Лея и го изгледа озадачено.
Хан изключи предавателя:
— Имперските сили може да имат шпиони и тук — напомни й той. — Ако е така, няма да е много умно от наша страна да обявим имената си на цялата система на Атега.
— Прав си — неохотно се съгласи Лея. — Но въпреки това съобщението ти е доста странно.
— Ландо ще разбере, че го пращам аз, стига този второразреден бомбаджия да му го предаде все пак.
Чубака изръмжа предупредително — от дясната им страна се приближаваше нещо огромно.
— Имаш ли представа, какво може да е това? — попита Хан и обърна глава да се опита да го види по-добре.
Предавателят избръмча, преди уукито да успее да отговори.
— Неидентифициран кораб, по заповед на генерал Калризиан ви пращат специален превоз — гласът на пилота на патрулния кораб звучеше леко разочарован. Навярно се бе надявал да му заповядат да изрита натрапниците извън системата. — Ескортът идва да ви посрещне, останете на място, докато пристигне.
— Прието — отговори Хан и не успя да се насили да благодари на пилота.
— Ескорт ли? — предпазливо попита Лея. — Защо ни е ескорт?
— Така се получава, след като излизаш постоянно по работа, когато Ландо ни идва на гости в двореца — смъмри я Хан и отново проточи врат да погледне навън. Огромната маса приближаваше още повече. — Нклон е изключително гореща планета, тъй като е твърде близо до слънцето, и никакъв кораб не може да стигне до нея, ще му се разтопи корпусът. Затова — той махна на Лея да погледне надясно — са ни изпратили и ескорт.
Зад него се чу изненадано подсвирване и дори Хан, на когото Ландо бе показал холоси на тези неща, трябваше да признае, че гледката е поразителна. Прикриващият кораб приличаше на летящ чадър, хлътнала чиния, наполовина на големината на звезден разрушител. Долната й страна беше набраздена от тръби и вертикални стабилизатори, през които постоянно циркулираха веществата за охладителната система, която предпазваше чинията да не изгори по време на пътуването към планетата. Там, където би трябвало да бъде дръжката на чадъра, стърчеше цилиндричен пилон, дълъг наполовина на радиуса на чинията, отрупан с охлаждащи тръби. В средата на пилона, почти като незначително допълнение, беше корабът влекач, който управляваше цялото съоръжение.
— Велики небеса! — прошепна поразена Лея. — И това нещо все пак лети!
— Да, но не му е много лесно — отговори Хан, докато с известно опасение наблюдаваше приближаването на чудовищната конструкция към „Сокол“. Не биваше да идва прекалено наблизо, „Сокол“ бе доста по-малък от товарните шлепове, които прикриващият кораб обикновено придружаваше. — Ландо ми каза, че имали много проблеми, докато ги проектират по правилния начин и обучат пилотите да летят с тях.
Лея кимна:
— Нищо чудно. Предавателят отново из бръмча:
— Неидентифициран кораб, тук прикриващ кораб номер девет. Пригответе се за скачване, моля продиктувайте кода на верижната си система за скачване.
— Чудесно — измърмори под нос Хан и превключи предавателя: — Защитен кораб номер девет, не притежаваме верижна система за скачване. Просто ми кажете курса и ще ви следваме.
Настъпи кратка тишина.
— Много добре, неидентифициран кораб — най-накрая неохотно според Хан отговори гласът. — Координатите са 2-8-6, шеста подсветлинна скорост.
Без да изчака потвърждение, огромният чадър започна бавно да се отдалечава.