— Следвай го, Чуй — нареди на втория пилот Хан. Това не представляваше никакъв проблем, защото „Сокол“ бе по-бърз и безкрайно по-подвижен от всеки друг кораб със сходни размери. — Защитен кораб номер девет, какво е приблизителното време на пристигане в Нклон?
— Бързате ли, неидентифициран кораб?
— Как да бързаме при тази великолепна гледка? — подигравателно попита Хан и погледна към надвисналата над тях чиния, закрила почти всичко. — Да, може да се каже, че малко бързаме.
— Съжалявам — отговори другият. — Ако имахте верижна система за скачване, можехме да направим бърз скок през хиперпространството и да стигнем до Нклон за около час. А така ще отидат не по-малко от десет часа.
Хан сбърчи чело:
— Чудесно!
— А не може ли да направим временна верижна система за скачване? — предложи Лея. — Трипио познава компютъра на „Сокол“ доста добре и сигурно ще успее да го направи.
Чубака се извърна леко към нея и изръмжа, като не остави място за дискусии дори и ако Хан бе имал намерение да спори. А той определено нямаше.
— Чуй е прав — твърдо каза той на Лея. — Няма да скачваме „Сокол“ към нищо. Разбрахте ли, защитен кораб?
— За мен няма никакъв проблем, неидентифициран кораб — отговори другият. Изглежда, всички изпитваха перверзно удоволствие от използването на това обръщение. — Плащат ми на час.
— Хубаво — каза Хан. — Ще го преживеем някак.
— Разбира се.
Връзката прекъсна и Хан се присегна към командното табло. Чадърът продължаваше да се отдалечава, но не се забелязваше някаква особена промяна в скоростта.
— Чуй, той пуснал ли си е двигателите? Уукито изръмжа отрицателно.
— Нещо не е наред ли? — попита Лея.
— Не знам — отговори Хан и се огледа. С надвисналия над тях чадър нямаше кой знае какво да се види. — Нещо не ми харесва — включи предавателя: — Защитен кораб номер девет, защо стоим?
— Няма защо да се тревожите, неидентифициран кораб — успокояващо отговориха. — Пристигна още един кораб без верижна система за скачване, ще вземем и двата едновременно. Няма смисъл да правим два курса, нали?
Хан усети, че го полазват тръпки. Още един кораб на път за Нклон точно в този момент?!
— Установихте ли самоличността на втория кораб? — попита той.
Пилотът на прикриващия кораб изсумтя:
— Ей, приятелю, та ние не знаем и вашата самоличност.
— Много ми помогнахте, няма що — измърмори Хан, като прикри микрофона с ръка. — Чуи, можеш ли да видиш новия кораб?
Отговорът на уукито беше пределно кратък и ясен. И обезпокояваш.
— Хитро — измърмори Хан. — Много хитро.
— Не разбрах — погледна над раменете му Лея.
— Идва от другата страна на централния пилон на прикриващия кораб — навъсено каза Хан и посочи линиите на екрана на компютъра. — Внимава пилонът да е постоянно между нас и не можем да го видим.
— Нарочно ли го прави?
— Сигурно — отговорът му прозвуча сдържано. — Чуй, поеми пилотирането, аз ще се кача при оръдието.
Изтича по коридора покрай каютите, стигна до централния отсек и се заизкачва нагоре по стълбата.
— Капитан Соло — долетя механичен глас от каюткомпанията, — някакъв проблем ли има?
— Може би, Трипио — извика в отговор Хан. — По-добре си сложи предпазните колани.
Изкачи стълбата, зави надясно към лафета на оръдието, преодоля моментната липса на гравитация и се настани в креслото. Командното табло се зареди задоволително бързо, след като той го включи с едната ръка, а с другата си сложи слушалките.
— Нещо да се е показало, Чуй? — извика той в микрофона. Чубакът изръмжа отрицателно, приближаващият се кораб все още бил изцяло зад пилона на прикриващия кораб. Но компютърът вече определил разстоянието между тях и уукито успяло да изчисли максималната големина на кораба. Не изглеждал много опасен.
— Е, и това е нещо — Хан запрехвърля наум различните видове кораби, опитвайки се да отгатне какво би могла да хвърли срещу тях Империята. Нов изтребител? — Бъди нащрек, току-виж излязло някаква примамка.
Радиолокаторът леко иззвъня, непознатият кораб започваше да излиза иззад пилона. Хан се стегна, пръстите му нежно обхванаха спусъка. Корабът се появи изненадващо бързо, заобикаляйки пилона в спирала. Намали леко…
— Изтребител — разпозна го Лея с огромно облекчение.
— Със знаците на републиката.
— Здравейте, пътешественици — изгърмя гласът на Люк в ушите на Хан. — Радвам се да ви видя.
— Ъъъ, здрасти — Соло едва потисна неволния подтик да поздрави Люк по име. Теоретично бяха на сигурна честота, но не беше толкова трудно да бъдат подслушани.