— Не го е направил — отговори Хан. — Не се безпокой, ще ми каже, когато е готов за разговор.
— Сигурно е така — надникна през илюминатора на пилотската кабина и видя планетата, към която бързо се приближаваха. — Невероятно. Знаеш ли, оттук може да се види слънчевата корона?
— Да, само не ме карай да те изваждам от сянката, за да я видиш — каза Хан. — Прикриващите кораби не са само за показност, навън слънчевите лъчи са достатъчно силни, че за няколко секунди да унищожат всеки външен уред и изцяло да стопят корпуса на „Сокол“ за минути.
Тя озадачено поклати глава:
— Първо Беспин, сега Нклон. Ландо винаги ли се е занимавал с налудничави неща?
— Доста често — призна Хан. — Макар че на Беспин работеше с позната технология, Облачният град действаше от години, преди той да сложи ръка върху него. А това — кимна навън — трябваше да го измислят и построят направо от нищото.
Лея се облегна назад:
— Май виждам града, ей онези светлинки там долу. Съпругът й погледна натам и каза:
— Малко са. По-скоро това са група съпровождащи минни къртици. За последно чух, че пуснал над сто от тях да копаят по повърхността.
— Това да не са онези астероидни совалки, които му помогнахме да отмъкне от „Стоунхил индъстрис“?
— Не, тях ги използва във външната система като влекачи — отвърна Хан. — Тези са малки двуместни машинки, които приличат на конуси с отрязан връх. Под долния люк са монтирали комплект свредели, задвижвани с плазмени реактивни двигатели. Просто се приземяваш, където искаш да копаеш, пускаш свределите за няколко минути и после излизаш и събираш рудата.
— Аха, спомних си — кимна Лея. — Всъщност и те са били астероидни рудокопачи, нали?
— Да, за такива са проектирани. Точно тази партида е била използвана в някакъв завод за претопяване, където я е намерил Ландо. Вместо да вземат само плазмените двигатели, собствениците ги превозили целите и на място ги свързали във верига.
— Питам се как ли Ландо се е сдобил с тях.
— Сигурно е по-добре да не знаем. Предавателят изщрака:
— Неидентифициран кораб, говори контролната служба на Пътуващия град — чу се ясен глас. — Разпределени сте за кацане на четвърта и пета платформа. Следвайте светлинните сигнали и внимавайте за неравности по пистата.
— Разбрано — отговори Хан.
„Сокол“ вече летеше над повърхността, висотомерът показваше само петдесет метра. Пред тях се издигаше нисък хълм, той натисна няколко копчета на командното табло, корабът набра височина и мина над него. Точно отпред се показа Пътуващият град.
— Кажи го пак онова за налудничавите проекти на Ландо — подкани я той.
Лея поклати глава, не можеше да намери думи. Дори Хан, който повече или по-малко знаеше какво да очаква, трябваше да признае, че гледката е поразителна. Огромен, гърбав, блеснал с хиляди светлинки в тъмнината от сянката на звездата, миньорският комплекс приличаше на чудовищно живо същество, провлачило се тромаво по повърхността, а ниските хълмове, през които минаваше, пред него изглеждаха като детски купчинки пясък. Претърсващи лъчи кръстосваха пустошта, десетина малки кораба бръмчаха като паразитни насекоми над него или се щураха на земята пред краката му.
На Хан му трябваха няколко секунди, за да разгради чудовището на съставните му части — най-отгоре беше стар тежкотоварен кръстосвач, под него четирийсетте пленени имперски АТ-АТ, които го носеха по повърхността, отпред и отзад кръжаха совалки и малки въздушни плъзгачи. Но от осъзнаването на строежа му градът не стана по-малко поразителен. Предавателят отново прещрака:
— Неидентифициран кораб — произнесе познат глас, — добре дошъл в Пътуващия град. Какви са тези предложения за игра на сабака?
Хан се ухили:
— Здрасти, Ландо. Тъкмо си говорехме за теб.
— Не се и съмнявам — престорено кисело отговори Ландо. — Сигурно за моите умения и творчески способности?
— Нещо такова — каза Хан. — Има ли някакви специални трикове за кацане на това нещо?
— Не — увери го Ландо. — Все пак се движим с няколко километра в час. Люк ли е в изтребителя?
— Да, ето ме — намеси се Люк, преди Хан да успее да отговори. — Поразително е, Ландо.
— Почакай да видиш отвътре. Е, ама знаете кога да дойдете. Лея и Чуй с вас ли са?
— Всички сме тук — отговори Лея.
— Не сме дошли само на гости — предупреди го Хан. — Трябва ни малко помощ.
— Никакъв проблем — отговори Ландо с почти незабележимо колебание в гласа. — Каквото трябва, имате го от мен. В момента съм на главния участък, наблюдавам едно трудно изкопаване. Ще пратя някой да ви посрещне на платформите за кацане и да ви доведе тук. Не забравяйте, че тук няма атмосфера, проверете дали сте се скачили с вентилационната тръба, преди да отворите люка.