— Добре — отговори Хан. — А ти внимавай хората, които ще ни посрещнат, да заслужават доверието ти.
Още една кратка пауза.
— О?! — внимателно попита Ландо. — Има ли нещо, което… — прекъсна го внезапно електронно пиукане от предавателя.
— Какво беше това? — рязко попита Лея.
— Някой ни заглушава — изръмжа Хан и изключи предавателя.
Пиукането изчезна, но в ушите му продължаваше да отеква пронизителното звънене и той включи интеркома:
— Чуй, имаме проблем. Качи се тук.
Получи потвърждение и се обърна към предавателя.
— Прегледай наоколо — каза на Лея. — Виж дали не се приближава някой.
— Добре — Лея вече бе седнала пред командното табло. — Какво ще правиш?
— Ще се опитам да намеря свободна честота.
Промени курса на „Сокол“, така че вече не се приближаваха към града, като предварително се убеди, че има достатъчно място за маневрата, включи отново предавателя и намали силата на звука. В миналото бе използвал най-различни номера за промяна на честотите срещу подобно заглушаване. Сега въпросът беше дали щеше да има достатъчно време да приложи някой от тях. Внезапно, много по-бързо, отколкото бе очаквал, пиукането бе заменено от глас:
— …повтарям: всеки кораб, който ме чува, моля да провери.
— Ландо, аз съм — извика Хан. — Какво става?
— Не съм сигурен — колебливо отговори той. — Объркването в честотите може да се дължи и на слънчевото лъчение, понякога се случва. Но следата прилича много на… — гласът му изчезна.
— На какво? — настоя Хан.
От предавателя се чу рязко изсъскване, като че ли някой шумно си бе поел дъх.
— Имперски звезден разрушител — прошепна Ландо. — Приближава се бързо към тъмната част на планетата.
Хан погледна Лея, лицето й бе застинало като камък.
— Открили са ни — прошепна тя.
ГЛАВА 13
— Виждам го, Арту, виждам го — успокои го Люк. — Остави ме аз да се оправям със звездния разрушител, а ти продължавай да се опитваш да преодолееш заглушаваието.
Малкият дроид изчурулика нервно потвърждение и се върна към заниманието си. Пред тях „Хилядолетен сокол“ бе променил курса си и завиваше обратно към приближаващия имперски кораб. Надявайки се, че Хан знае какво прави, Люк превключи изтребителя на боен режим и го последва. Опита се да се свърже с Лея.
В отговора й нямаше думи, но ясно се долавяха гневът, недоволството и лекият страх. Дръж се, аз съм до теб. Вложи в думите си, доколкото можеше, увереност и успокоение.
А съвсем не бе уверен. Сам по себе си звездният разрушител не го тревожеше толкова — ако описанията на Ландо за силното слънчево лъчение бяха верни, големият кораб в момента бе безпомощен и голяма част от оръдията му би трябвало да се изпарят от корпуса. Но изтребителите, защитени в дълбоките му хангари, не бяха в чак такова неизгодно положение и щяха да излетят веднага щом корабът навлезеше в сянката на Нклон.
Внезапно шумът в предавателя изчезна:
— Люк?
— Чувам те — потвърди той. — Какъв е планът?
— Надявах се да си измислил нещо — сухо отговори Хан. — Изглежда, ни превъзхождат доста.
— Ландо разполага ли с изтребители?
— Събира каквото има, но ще ги държи наблизо, за да бранят града. Май екипажите не са много опитни.
— Значи ние ще водим атаката — обобщи Люк. В съзнанието му проблесна неясен спомен — как проникна в двореца на Джаба в Татуин преди пет години, след като използва Силата, за да приспи вниманието на пазачите гаморианци. — Предлагам следното. Аз минавам отпред и ще се опитам да ги объркам или да забавя рефлексите им, доколкото мога. Ти идваш веднага след мен и ги помиташ.
— Изглежда, това е най-доброто, което можем да направим за момента — изръмжа Хан. — Придържай до повърхността, с малко късмет може някои от тях да се разбият в хълмовете.
— Е, все пак недей да летиш твърде ниско — предупреди го Лея. — Не забравяй, че няма да можеш да отделяш достатъчно внимание на управлението на изтребителя.
— Ще се справя — увери я Люк и за последен път провери екраните на командното табло.
Това беше първата му космическа битка като истински джедай. Смътно се зачуди как биха се справили в такава схватка джедаите от Старата република. Ако изобщо се сражаваха по този начин.
— Ето ги — оповести Хан. — Излитат от хангарите и се насочват насам. Май е само една ескадрила. Твърде са самоуверени.
— Може би — Люк изгледа намръщено тактическия екран. — Какви са тези други кораби с тях?