— Какво говорите?! — изсумтя Пелаеон. — Последните сводки на разузнаването посочват, че Скайуокър е…
Върховният адмирал го принуди с жест да млъкне. Траун се обърна към джедая:
— Обяснете, моля. Кбаот кимна към екрана:
— Сега е там, адмирале. Пристигна в Нклон точно преди „Съдник“.
Блестящите очи на Траун се присвиха:
— Скайуокър е на Нклон? — гласът му бе застрашително спокоен.
— В самия вихър на битката — отговори Кбаот, който съвсем ясно се забавляваше с объркването на адмирала.
— И вие не ми съобщихте? — настоя Траун със същия заплашителен тон.
Усмивката на Кбаот изчезна:
— Вече ви казах, адмирал Траун: оставете Скайуокър на мен. Аз ще се оправя с него, когато реша, по мой си начин. От вас искам само да изпълните обещанието си да ме закарате в Джомарк.
За един момент Траун остана загледан в майстора джедай, червените му очи блестяха, лицето му бе застинало в неразбираемо каменно изражение. Пелаеон сдържа дъха си.
— Още е рано — каза най-накрая адмиралът. Кбаот изсумтя:
— Защо? Защото талантът ми е твърде полезен за вас и не можете просто така да се откажете от мен?
— Нищо подобно — с леден глас отговори Траун. — Въпрос на експедитивност. Не е имало достатъчно време слуховете за вашето присъствие да се разпространят. Докато не се убедим, че Скайуокър ще отговори, само ще ви губим времето да стоите там.
На лицето на Кбаот се появи замечтано изражение:
— О, ще отговори — меко каза той. — Вярвайте ми, адмирал Траун, наистина ще отговори.
— Винаги съм ви вярвал — подигравателно каза Траун. Протегна ръка към йосаламирите, закрепени към креслото на командния мостик, сякаш за да напомни на майстор джедая точно колко му се доверява. — Но, така или иначе, това ще е загуба на вашето време. Капитан Пелаеон, колко време ще отнеме поправката на повредите по „Съдник“?
— Най-малко няколко дни, адмирале — отвърна Пелаеон. — Зависи от повредите, но може и да потрябват три-четири седмици.
— Добре. Ще отидем на мястото на срещата, ще останем, колкото да се уверим, че отстраняването на щетите върви, и след това ще закараме майстор Кбаот на Джомарк. Вярвам, че това ви задоволява — добави той, поглеждайки към джедая.
— Да — Кбаот внимателно стана от креслото. — Отивам да си почина, адмирале. Викнете ме, ако имате нужда от помощта ми.
— Непременно.
Траун изпрати с поглед отдалечаващия се през мостика Кбаот и след като вратите се затвориха плътно зад него, се обърна към Пелаеон. Капитанът се стегна, опитваше се да не мига твърде често пред блестящия взор на адмирала.
— Искам да изчислите един курс, капитане — студено и решително проговори Траун: — най-прекия път от Нклон към Джомарк при най-висока скорост на изтребител с хипердвигател.
— Тъй вярно, адмирале — Пелаеон махна към щурмана, който кимна и се залови за работа. — Мислите ли, че Кбаот е прав и Скайуокър наистина е там?
Траун леко сви рамене:
— Джедаите могат да влияят на хората, капитане, и през огромни разстояния. Възможно е дори оттук Кбаот да е достатъчно близо до Скайуокър, за да му внуши някоя идея или желание. Дали тези техники ще проработят при някой друг джедай… — отново сви рамене. — Предстои ни да видим.
— Тъй вярно, сър — на екрана пред Пелаеон вече бяха започнали да се появяват исканите числа. — Ако Скайуокър е напуснал Нклон веднага след битката, няма да има никакви трудности да закараме Кбаот на Джомарк преди него.
— Това вече го знам, капитане — отговори Траун. — Аз искам далеч по-предизвикателно нещо. Ще оставим Кбаот на Джомарк и след това ще се върнем и ще направим засада някъде по планирания курс на Скайуокър. На около двайсет светлинни години от Джомарк, мисля.
Пелаеон го погледна изненадано. От изражението на Траун дори косъмчетата по врата му настръхнаха.
— Не разбирам, сър — предпазливо каза той. Блестящите червени очи го изгледаха замислено:
— Съвсем просто е, капитане. Искам да избавя нашия могъщ и величествен майстор джедай от растящата му увереност, че е жизненонеобходим за нас.
Пелаеон схвана идеята:
— Като направим засада на Скайуокър на планирания курс към Джомарк?
— Точно така — кимна Траун. — И на място ще решим дали да го заловим жив и да го предадем на Кбаот — погледът му проблесна за момент, — или просто да го убием.
Пелаеон го зяпна, долната му челюст увисна от изненада:
— Вие обещахте на Кбаот, че ще му го предадете!
— Реших да преразгледам сделката — студено отговори Траун. — Скайуокър доказа, че е много опасен за нас, и по всички сведения личи, че досега е устоял на най-малко един опит да го обърнат към тъмната страна на Силата. Кбаот може повече да се надява да подчини на волята си сестра му и близнаците.