Пелаеон погледна към затворените врати в края на залата и си напомни твърдо, че при всичките йосаламири на мостика на „Химера“ няма начин Кбаот да използва Силата, за да подслуша разговора им.
— Може би той очаква с нетърпение предизвикателството да се пребори със Скайуокър, сър — предположи предпазливо.
— Пред него ще има доста предизвикателства, докато изградим отново Империята. Нека да запази уменията и коварството си за тях — Траун се обърна към екраните. — Така или иначе, Кбаот с удоволствие ще забрави за Скайуокър, щом в ръцете му попадне сестра му. Предполагам, че желанията и изискванията на нашия майстор джедай ще се окажат променливи като настроенията му.
Пелаеон се замисли. По отношение на Скайуокър желанията на Кбаот оставаха забележително устойчиви.
— С почитание предлагам, адмирале, да направим всичко, което е по силите ни, за да заловим Скайуокър жив — рече капитанът и продължи вдъхновено: — Особено ако смъртта му може да накара Кбаот да напусне Джомарк и да се върне на Затънтената земя.
Траун го погледна и леко присви блестящите си очи:
— Интересен момент, капитане — тихо измърмори той. — Наистина интересен. Прав сте, разбира се. На всякз цена трябва да го държим далеч от Затънтената земя. Поне докато не приключи работата по цилиндрите Спаарти и не закараме там всичките йосаламири, които ще ни трябват — усмихна се леко. — Реакцията му спрямо това, което правим там, може да не е съвсем приятна.
— И аз мисля така, сър — кимна Пелаеон. Адмиралът присви устни:
— Чудесно, капитане, съгласен съм с вашето предложение — изправи се в креслото. — Време е да го приведем в действие. Пригответе „Химера“ за светлинна скорост.
Пелаеон се обърна към екраните на командното табло.
— Слушам, сър. Направо към мястото на срещата ли се насочваме?
— Първо ще се отклоним малко. Искам да минем през системата Атега от изходната точка на търговския маршрут, близо до базата на прикриващите кораби, и да се опитаме да наблюдаваме заминаването на Скайуокър. Ще го проследим и след това — погледна натам, където трябваше да се намира Нклон. — Кой знае? Там, където отива Скайуокър, често се появява и „Хилядолетен сокол“. Има вероятност да ги хванем всички заедно.
ГЛАВА 14
— Петдесет и една — изръмжа за пореден път Ландо Калризиан и погледна свирепо към Хан и Лея. Вече десета минута обикаляше нервно около креслата във всекидневната. — Петдесет и една от най-добре оборудваните ми минни къртици. Петдесет и една! Та това е половината от работната ми сила, представяте ли си!? Половината!
Отпусна се в едно кресло, но веднага отново скочи на крака и закръстосва стаята, а черната му пелерина се развяваше зад него като укротен буреносен облак. Лея отвори уста да изрази съжаление и да се опита да го успокои, но Хан предупредително я стисна за китката. Явно и преди бе виждал Ландо в подобно състояние. Тя преглътна думите си и продължи да наблюдава как домакинът им крачи наоколо като затворено в клетка животно. И изведнъж, без никакво предупреждение, всичко свърши.
— Съжалявам — рязко каза Ландо, спря пред нея и взе ръката й. — Пренебрегвам задълженията си на домакин, нали? Добре дошли на Нклон — поднесе ръката й към устните си, целуна я, а със свободната ръка махна към прозореца: — Какво ще кажете за малкото ми предприятие?
— Поразително — отговори убедено Лея. — Как ти хрумна да дойдеш тук?
— А, замислях го от години — сви той рамене, изправи я нежно на крака и я поведе към прозореца, обхванал с ръка кръста й. Откак се бяха оженили с Хан, Лея бе забелязала промяна в отношението на Ландо към нея. То бе станало кавалерско, изцяло според предписанията на дворцовия етикет — коренно различно от държането му при първата им среща в Облачния град. В началото доста се бе озадачила, но после разбра, че всичко е с цел да дразни Хан. Но сега той дори не даде вид, че го е забелязал.
— Попадал съм на планове за нещо подобно в Облачния град от времето, когато го е построил лорд Еклесис Фиг — продължи Ландо и махна с ръка към прозореца. С бавното движение на града хоризонтът се приближаваше едва-едва, лекото полюшване и гледката напомниха на Лея за няколкото й пътувания с морски кораб. — Повечето от необходимия метал е дошъл от свръхгорещата вътрешна планета, която сполучливо са кръстили Скъперник, и въпреки че за добиването на рудата са използвали гризковци, е отнело страшно много време. Та Фиг е нахвърлял идеята за построяването на подвижна рудодобивна станция, която постоянно да е на неосветената тъмна страна на Скъперник. Но не се е получило.