Бернардито извади от джоба на кожената си куртка медальона, който беше свалил от шията на момчето и го беше завил в едно парцалче. Двамата пирати дълго разглеждаха миниатюрите върху емайла.
— Представям си каква суматоха е на „Орион“! Какво ли прави сега нашият мистър Фред? — каза Педро.
— Навярно се целува със своята миличка. Тя е славна девойка.
— Дано Грели не удуши и двамата!
— А, няма, за това аз съм се погрижил. Къде остави писмото ми?
— Там, където ти каза: в празната люлчица.
— Значи, за мистър Фред можеш да не се тревожиш, Педро. Грели ще остави него и мис Харди на мира. Само няма да им разрешат навярно да слизат от кораба. А пък за нас ще организират лов по целия остров, щом стихне бурята и спре дъждът.
Детенцето се размърда и отвори черните си очички. Вместо привичните предмети и хора то видя две привели се над него брадати лица и захленчи. Ала когато се пробуди съвсем, то произнесе не онази обичайна дума, която винаги идва първа на устата на всички разбуждащи се деца на негова възраст. Смръщило личицето си в плачлива гримаса, детенцето проговори:
— Дороти!
При това изразът на лицето му беше такъв, с какъвто всички деца викат майките си. Мъжете се спогледаха… През пролетта мистър Фред бе прочел на приятелите си писмото на Емили, което капитан Брентли донесе на острова, и тайната на раждането на Чарлз им беше известна.
— Мръсно животно! — процеди Бернардито. — ори детенцето е научил на лицемерие. Бедното хлапе, вика родната си майка като слугиня. Жалко е, че снощи не улучих! Впрочем струва ми се, че вторият изстрел все пак го засегна.
Детенцето се разплака, изплашено от святкащото око на пирата. Бернардито взе момченцето на коленете си:
— Ще трябва да свикваш с тази бърлога, синко! Дороти ще дойде, когато бурята престане. Тя каза да не плачеш, да се измиеш и да хапнеш. После ще ти разкажа една дълга интересна приказка. Чуваш ли как вие вятърът?
— Това е морска буря — произнесе синът на мореплавателя.
— Педро, ще трябва да пазим този малчуган като зеницата на очите си: от неговото здраве зависи съдбата на много хора! Как да го забавляваме, за да не хленчи?
— Когато стягах вързопа, попадна ми някаква дебела книга. Тя се търкаляше на пода в каютата и май че я пъхнах във вързопа. Виж, капитане, може да е цяла, ако не сме я изтърсили по пътя.
Бернардито отиде в ъгъла на пещерата, където пиратите бяха захвърлили разпиления вързоп с разни вещи на отвлеченото дете.
— Педро, ти си не само велик, но и мъдър! — възкликна бившият пиратски главатар, като измъкваше из разтворения вързоп дебела книга с много картинки. На книгата имаше надпис с посвещение от пастор Редлинг. — не току така вързопът ми се стори възтежичък. Ами ти можеш ли да четеш на английски?
— Не, капитане.
— Някога аз бях силен по книгите, но сега съм забравил наполовина тази премъдрост. Отдавна не съм държал в ръцете си книга! Чарли, обичаш ли да гледаш картинки?
— Обичам да гледам картинки заедно с татко.
— Ами кажи ми, Чарли, ти имаш ли майка?
— Моята мама е лейди Емили…
— Лъжеш, синко. Твоята мама е Дороти, както я наричаш ти. Ами как се казва твоят татко?
— Сър Фредрик Райланд.
— Виж ти! Е, ами ти как се казваш?
— Сър Чарлз Франсис Райланд, виконт Ченсфилд.
— Чу ли, Педро? Това е много по-звучно, отколкото Карло Грели! Ти си умно момченце, Чарли, но страхувам се, че ще израснеш не като блестящ виконт. Ние ще станем с тебе приятели, Чарли; какво значение има за нас с тебе разликата от някакви си петдесетина години! Аз ще те науча на много интересни неща. Ти ще останеш при нас…
Глух, усилващ се тътен разтърси пещерата. Запукаха камъните в стените и с шум се посипа разронената пръст.
Бернардито скочи, притискайки до гърдите си детенцето. Приведен, той се спусна към дъното на пещерата; в същото време огромен блок, съставящ по-голямата част от свода, започна тежко и плавно да се свлича. Той погреба под себе си целия ъгъл със струпаните вещи и почти половината от останалото пространство на пещерата. Фитилчето на светилника угасна и хората се намериха в душен, непрогледен мрак.
2
Доктор Грейсуел сменяше превръзките на ранения. Грели мълчаливо търпеше, стиснал зъби.
Тръпки разтърсваха тялото на болния; видения и действителност се смесваха в разгорещения му от треската мозък. Раните бяха сериозни. Когато се съмна, лекарят вече при дневна светлина извади двата куршума от тялото на Грели.
Развихрилата се през нощта буря към обяд стигна силата на ураган. Скрит в надеждния залив, „Орион“ все пак се клатушкаше така, че една от котвените вериги се скъса. На човек се струваше, че в плющящия пороен дъжд няма отделни струи; сякаш върху острова се изливаше огромен водопад. Обзети от страх, пасажерите на кораба от вечерта не бяха напускали каютите си. Шепнешком се предаваха подробности по тайното нападение на пиратите, раняването на сър Фредрик и неуспешното преследване на похитителите. Корабовладелецът сам напътствуваше от борда групата моряци, изпратени да гонят пиратската лодка още щом замлъкнаха залповете по нея. Ранен, с безсилно увиснала ръка и сгърчено от болка и злоба лице, господарят на острова настояваше да му донесат отрязаните глави на пиратите. Но едва лодката с моряците се откъсна от стълбата, и той започна да губи сили. Не можеше да стои на краката си и заповяда да го отнесат в каютата на Доротея.