Вратата скръцна. Емили тихо прекрачи прага. Ураганът и поройният дъжд вече отслабваха, но морето още се вълнуваше, корабът потрепваше и се люлееше. Пристъпвайки предпазливо по тясното килимче, Емили при едно наклоняване на кораба се олюля и се хвана за ръката на Ричард. Косите на девойката досегнаха лицето на адвоката и той видя сребристата къдрица над слепоочието, която го порази повече, отколкото Патерсън.
— Боже мой, какво са направили с вас! Да бъде проклет този злодей! Но сега, мис Емили, когато намерихте любимия си човек, ви очаква мирно щастие. Грели обещава да ви да де развод. Щом вашият приятел възстанови правата си, вие…
Девойката се усмихна тъжно. Тя предпазливо закри с ръка очите на спящия от светлината и заговори тихо, за да не го разбуди:
— Мирно щастие, казвате вие, мистър Томпсън! Напразно ме успокоявате. Аз много добре разбирам, че това е невъзможно. Грели е прав: английското общество никога няма да ми прости мнимия брак. Дори Фред да излезе победител в борбата си с Грели, моята и неговата съдба ще си останат много печални. Обществото ще се отвърне от човека, който се осмели да нарече своя жена съучастницата на разобличения бандит. Защото хората не знаят… Аз се уморих през всички те тези години. Разбира се, желая поне мъничко обикновено щастие, но Фред никога не ще се види принуден да ме упрек не, че се е отказал от родината си заради моето щастие. Не, аз ще трябва да изоставя мисълта за брак с Фред — завърши тя шепнешком и изтри една сълзица.
Спящият, както и по-реди, не мърдаше.
— Сър Фредрик Райланд! — каза адвокатът по-високо, като се обръщаше към лежащия.
Емили потрепера и рязко се обърна към вратата.
— Господи, помислих, че е влезнал онзи! О, Фред — произнесе тя, обляна в сълзи, — страшен ми е дори звукът на твоето истинско име, както ми са страшни и омразни стените на твоя фамилен дом!
Тя глухо зарида, падна на колене пред леглото на спящия и притисна глава на гърдите му.
Без да изменя положението си и да отваря очи, като слепец, сър Фредрик притисна главата на девойката към своите устни и нежно целуна бялата къдрица над слепите й очи. Беше чул целия разговор на годеницата си с Ричард, но слушайки, продължаваше да лежи със затворени очи, за да не наруши състоянието си на дълбока вътрешна съсредоточеност. В тези минути той обмисляше ново важно решение за съдбата си. Това решение не беше леко, но се диктуваше от целия му жизнен опит, от нравствените убеждения и собствената му съвест.
На вратата се почука. И тримата трепнаха. Ричард скочи от мястото си. Развълнуван, Патерсън открехна вратата на каютата:
— Лейди Емили, пасторът моли мистър… Мърей и вас, Ричард, незабавно да се качите в капитанската каюта. Той се готви да причести ранения. Болният е много зле. Има инфекция на кръвта…
В капитанската каюта, където лежеше болният, пламъкът на няколкото свещи осветяваше морските карти, барометрите, часовника и оръжието по стените. Китаецът готвач на Брентли тъпчеше с парчета лед една брезентова торбичка, свалена от главата на болния. Лейди Станфорд, небрежно облечена и невчесана, милваше мокрите коси на Грели. Лицето й изразяваше уплаха и мъка.
Единият ръкав на батистената долна риза на болния беше отрязан; разголената лява ръка с великолепна мускулатура, стегната в превръзка, зачервена, висеше като отсечен клон. Отокът беше стигнал вече до дланта. Край кревата се виждаше тас, наполовина пълен с кръвта, която доктор Грейсуел току що бе пуснал от вените на болната ръка.
В помещението още миришеше на горено месо и на въглищен дим. През деня Грели сам настоя лекарят да изгори раната му с нажежено желязо. Тази операция болният понесе мълчаливо, но след обгарянето отмаля. Пулсът стана неравен, по тялото му изби пот.
До главата на болния се бе изправил свещеникът с молитвеник в ръце. Притихнал и сякаш смазан, Мортън се бе свил в един ъгъл. Нито Йензен, нито Карачиола вече бяха край ранения. Той ги отпрати, след като чу лекарската присъда.
Влезлите мълчаливо се струпаха край вратата. Болният обърна към тях отслабналото си лице с хлътнали очи и изострен гърбав нос. Патерсън въпросително погледна лекаря. Той недоверчиво поклати глава.
— Не се споглеждайте с доктора, Патерсън — заговори раненият. — аз зная, че вероятността е малка. Моята смърт развързва целия възел. Вие, Ричард, заедно с Мортън ще трябва да удостоверите моето завещание, аз вече го подписах. Изкопайте ми гроб горе на Скалистия връх. Съдбата иска да си разменим местата с вашия бъдещ мъж, Емили. Сега, пастор Редлинг, изповядайте ме. Присъствието на тези хора не ще ви попречи, а на мен то не ще позволи да излъжа в последния си час. Помнете, господа, тайната на изповедта е свещена! Не безпокойте след смъртта ми онези хора, които ще ми се наложи да назова. Закълнете се в това разпятие, че ще погребете в собствените си сърца всичко, което чуете сега!