С тесен кухненски нож момчето разпаря корема на огромната риба, която едва е измъкнало от ведрото. Рибата пляска с опашка и Джакомо болезнено си убожда пръста с рибя кост. Злоба кипи в него.
Двамата готвачи, след като изваждат от пещта пуйката, отиват в зимника. Момчето се спуска бързо към нея, измъква от вътрешността й печените ябълки и я натъпква с мръсни рибешки черва и хлъзгави люспи. След това замаскирва отвора и… бързо натъпква в устата си печена ябълка, напоена с горещ мазен сос. От нетърпимата болка из очите му бликват сълзи, но готвачите са се върнали вече и Джакомо, задавяйки се, държи горещата хапка в устата си.
Готвачът поставя пуйката в една Струвая, гарнира я с маслини, гъби и зеленина и прислужникът на каноника отнася димящото печено на втория етаж. Там, в скромната килия на каноника, опитният прислужник тържествено поставя блюдото на масата, отдавна застлана с колосана покривка, върху която са наредени бутилки. Каноникът сурово стиска устни, вдига очи към тавана и сяда на трапезата…
Джакомо още не беше успял да очисти от ръцете и корема си полепналите рибешки люспи, когато в кухнята се втурна олицетворението на ураганен вихър в образа на прислужника на падре. Прислужникът дори не забеляза, че под полите на расото на малкия чистач на риба беше останал кухненският нож. Ето виновникът вече е откаран в празната класна стая, избрана за екзекуция, и се развихря небивала буря! Падре мята светкавици и гръмотевици и момчето, проснато на скамейката, приема такава порция пръчки, която с лихва би му стигнала за цяла година всекидневно „телесно внушение“.
След това замъкват „злодея“ в зимника и го затварят в тъмнината. Тук вълчето проседява до мръкване и каноникът, комуто за нещастие отново е попаднала пред очите злополучната пуйка, вечерта пристига в зимника, за да възобнови „внушението“. През процепа на вратата Джакомо вижда лицето на каноника, който се мъчи да отключи катинара. В ръката си падре държи тънък ремък с тока.
Горната устна на момчето наистина започва да се повдига като на вълче. Малкият се озъбва и наежва. Вратата е отворена… и изведнъж цялата постройка на приюта се оглася от вик на болка и уплаха.
Притичалите деца и дори напусналият леглото си вратар, куцукащ със стълбоподобните си крака, виждат падре на пода пред отворения зимник; ужасен, той притиска към корема си окървавени пръсти, а по двора лети с развято расо и с кухненски нож в ръка вълчето Джакомо…
Тази нощ тринадесетгодишното момче избяга от приюта. Каноникът, получил сериозна рана в корема, вдигна на крак цялата полиция, но беглецът не можа да се намери…
До околностите на Неапол Джакомо се добра пешком, като се хранеше от подаяния. Струйката дим над Везувий той видя в лъча на изгряващото слънце, но това утро можеше да стане последно в живота му, защото край брега на залива падна като мъртъв, обезсилен от лишения и глад.
Джакомо дойде на себе си в рибарската лодка на Родолфо Чени. Здравият, загорял от слънцето рибар от остров Капри беше застанал прав и оправяше платната. В краката му лазеше четиригодишната черноока Доротея, а жената на Родолфо, дребничката Анжелика, подреждаше на кърмата купените в Неапол неща.
Семейството на Чени приюти бездомния сирак и цели четири години момчето прекара сред скалите и лозята на Капри. Той се превърна в мускулест, силен юноша, научи се да управлява платната, да връзва морски възли и да плува като делфин. Джакомо вече носеше нож на пояса и ходеше заедно с Родолфо в Сицилия, Корсика и в южните пристанища на Франция. Родолфо Чени се прехранваше с контрабанда и случваше се лодката му да се върне в прикътаното заливче на Капри с току що получени дупки в насмоленото дърво на бордовете. Веднъж Джакомо се върна от такова пътуване с куршум от френски митнически войник в мускула на крака. Когато Родолфо извади куршума и обгори раната с барут, юношата окачи този куршум на врата си като украшение и се хвалеше пред своите връстници.
Шестнадесетгодишен, Джакомо за пръв път видя човека, комуто впоследствие се оказа задължен за фамилното си име.
Буря беше разбила край Липарските острови малка английска платноходка и в колибата на Родолфо Чени се намери още един спасен. Скитник и пияница, бездомен и безприютен като Джакомо, но вече с бели косми в червеникавите си мустаци, английският моряк Бартоломю Грелей беше запазил при катастрофата само три гинеи, просмукана с пот риза и неизчерпаем запас от разкази за своите похождения по море и суша.
Той прекара в семейството на Чени една година, чак до събитията, които измениха живота на Джакомо и на неговите приятели.