Синът й разказа за запознанството си с Габриеле Молети и разбра, че е бил ограбен от този полицейски чиновник.
Заедно с Бартоломео и другите двама моряци, Джузепе Лорано и Уудро Крейг, на които сухопътната война също бе дотегнала, Джакомо напусна армията на шведския крал, като взе и майка си, и реши да отиде в Соренто. Петимата се добраха до Южна Франция и се заселиха за известно време в Марсилия, където синьора Франческа остана завинаги. Тук тя, вече на преклонна възраст, встъпи в първия си законен брак. Неин мъж стана Бартоломео Грели, който отвори будка за продажба на тютюн в пристанището. След мирен и кратък съвместен живот двамата съпрузи умряха в една година от холера.
Когато Джакомо се появи в малката къщичка в околностите на Соренто, Анжелика приспиваше петгодишния си син Антонио, който се беше родил скоро след смъртта на Родолфо. Доротея караше вече петнадесетата си година и предвещаваше да стане истинска красавица. Като видя Джакомо, тя записка и увисна на шията му. В къщата цареше неприкрита сиромашия и пристигането на Джакомо спаси семейството от гибел.
Заедно с приятелите си Лорано и Крейг той поправи къщичката и дори намери на брега старата лодка на Родолфо. Джакомо накупи дрехи на Доротея и лакомства за братчето й Антонио, но с това и свършиха останалите монети, дрънкащи в джобовете на бившия войник от шведската армия.
След няколко месеца Джакомо се отправи с двамата си приятели за Ливорно и тук узна, че човекът, който го е ограбил, Габриеле Молети, вече е излязъл в оставка и живее в собствената си вила извън града…
…Бившият чиновник на херцогската полиция, понастоящем чифликчия и новоизлюпен патриций, Габриеле Молети, се наслаждаваше на следобедния си отдих на терасата на своята вила, чиито прозорци гледаха към морето. Лозята и цветята около дома радваха очите на собственика. Успокоително бръмчаха бръмбари, пеперуди се рееха в омарата на нагорещения въздух. Беше зноен августовски ден през 1762 година.
Шумоленето в храстите под самата веранда, където синьор Габриеле почиваше в люлеещ се стол, го учуди, тъй като сините му бузи не усещаха ни най-слаб полъх на ветрец. Като отвори очи, той видя пред себе си твърде злото лице на непознат кавалер с барета, а на стъпалата на верандата още двама юнаци с шпаги и доста страшен вид. Слугите на Молети бяха в задния двор и синьорът се оказа самичък в обществото на трима неочаквани гости.
Те доста решително поканиха домакина в кабинета му и тук му предявиха дипломатически ултиматум във вид на три черни отвърстия на пищовни цеви, като поискаха незабавно да им брои пет хиляди скуди в налични пари.
Уклончивото поведение на господин Молети доведе дотам, че тримата синьори претършуваха кабинета и след като откриха банковата чекова книжка, твърде небрежно я напъхаха в един от многобройните си празни джобове, а след това акуратно завързаха и опаковаха самия собственик на книжката. Като оставиха опакования чифликчия под охраната на Уудро Крейг, Джакомо и Джузепе оседлаха в конюшнята три от най-хубавите коня, при което изплашеният коняр не прояви никаква съпротива, и отнесоха вързопа с господин Молети в планината.
Тук, в една затънтена пещера, Джакомо напомни на синьор Габриеле някои епизоди от миналото и синьорът призна всичко, като не забрави обаче да спомене и за участието на собственика на хотела в присвояване имуществата на синьора Франческа.
За да не се обременява с изчисляване на сложни лихви и други скучни сметки, Джакомо определи размера на нанесената му щета с чисто рицарски окомер и в резултат донесе от банката пет хиляди скуди срещу чека, подписан от Молети. След това приятелите разопаковаха чиновника и го привързаха в малко облекчен тоалет към седлото на коня. Опитният в употребата на кожения бич Джакомо повтори върху гърба на вързания синьор всички уроци по богословие, които някога беше изпитал на собствения си гръб благодарение възпитателното усърдие на приютския падре. Когато запененият кон докара собственика на вилата в къщи, домашните му не вярваха, че той някога ще отвори очи. Но Габриеле Молети оживя и дори запали в крайпътното параклисче дебела свещ от чист пчелен восък в чест на чудотворното си избавление.
Докато разкаялият се синьор още лежеше опакован на пода на пещерата под охраната на неразговорливия Уудро, Джакомо и Джузепе, облечени като знатни пътешественици, пристигнаха в ливорнския хотел… „Знатните пътешественици“ поискаха стая, чиито прозорци да гледат към отсрещната къща. Джакомо погледна познатия му перваз и ресторанта, който се намираше отсреща, но вече под друга фирма. В лицето на собственика на хотела Джакомо без мъка откри своя стар познат.