Не се знае какво би станало след това с девойката, ако страшният Бернардито не беше влязъл в каютата. Червенокосия Пю забеляза познатата му кожена торбичка, завързана за пояса на капитана, и счете за благоразумно да се измъкне от зрителното поле на Бернардито, Дебелия Питър скочи с необикновена бързина, твърде учудваща за размерите на неговото туловище.
Бернардито не беше виждал още пленницата и сега впери в нея пронизващия си поглед. Емили неволно се повдигна, чувствувайки непреклонната воля и властност на застаналия пред нея човек.
— Вървете след мен! — заповяда пиратът и се обърна към вратата.
Девойката направи крачка напред и се олюля. По знак на началника си Педро я вдигна като перце и я понесе след капитана.
През това време пиратите на „Офейра“ бяха успели да хвърлят във водата тялото на мистър Натаниел Харди. В същата минута, когато Педро с Емили на ръце стъпи на палубата на бригантината, боцманът Боб Акулата и Леопард Грели вече люлееха над борда безчувственото тяло на сър Фредрик Райланд. Емили се изтръгна от ръцете на Педро и се спусна към своя годеник. Пиратите, които държаха тялото, го пуснаха на палубата.
Притиснала се към гърдите му, Емили долови слабите удари на сърцето.
— Той е жив! — извика тя.
Бернардито изгледа навъсено Леопарда и заповяда да отнесат ранения на кърмата. Превъзмогвайки страшната си слабост, тръпките и главоболието, Емили приготви на болния легло и превърза спеклата се рана от куршума, пронизал от край до край тялото под дясната ключица.
„Офейра“ вече плуваше с две платна към съзиращата се земя; почернелият скелет на напуснатата шхуна остана далеч назад.
Повече от едно денонощие пиратите се мъчиха да доплуват до безименния остров. Настъпи нощта срещу двадесет и първи април. Бригантината заобиколи острова откъм запад. Между скалите и канарите не можа да се открие залив, удобен, за да се хвърли котва. Приливът беше достигнал най-високата си точка, когато Бернардито забеляза пясъчна ивица в северната част на острова и реши да остави „Офейра“ да заседне на плитко, за да може при отлива да се открие дъното й, през което навлизаше много вода, и да подготви бригантината за по-нататъшно плаване.
Грели извика Мортън в долната каюта и поиска книжата, които адвокатът държеше у себе си. Докато се запознаваше твърде внимателно с тези документи, Джакомо от време на време задаваше на Мортън резки въпроси, като искаше допълнителни сведения за Райланд и мис Харди. В главата на пирата започна да се формира смел план…
Грели така се беше замислил, че не чу как пиратите докараха „Офейра“ до брега. Когато излезе на палубата, той видя в светлината на залязващата луна високите крайбрежни скали, а под бушприта — ясна пясъчна ивица между две канари. Вълните на прибоя с еднообразен шепот лижеха пясъка. Отливът вече бе започнал. Моряците побиха колове в пясъка и изнесоха двете котви. Привързаната бригантина постепенно с оттеглянето на водата се накланяше на десния борд, като откриваше повреденото дъно, и скоро се оказа изцяло на суша. Грели не намери на палубата нито девойката, нито ранения. Той надзърна през прозореца в капитанската кабина. На леглото лежеше в безсъзнание мистър Райланд; Емили спеше в креслото, заровила зачервеното си от треска лице във възглавницата. Виждаше се, че е болна. На пода се беше проснал Мортън.
Застанал на пясъка, капитан Бернардито оглеждаше кораба. Лодка с двама гребци очакваше капитана, който се готвеше да изследва крайбрежието.
— Сеньор Джакомо! — никна Бернардито. — Бригантината трябва да се поправи. Едва ли ще можем скоро да се махнем от този остров. Ще потърся по-сигурно място за престой; тук, на тая плитчина, вълните ще разбият бригантината при първата буря. Засега пренесете ценните стоки на брега и ги скрийте между скалите.
Бернардито седна в лодката и се отправи покрай брега. Грели вдигна на крак двадесетина пирати и избра неголяма пукнатина между скалите. Тук пиратите прехвърлиха сандъците със сребърните кюлчета, скъпоценните камъни, коприните и другите стоки от трюмовете на „Офейра“. Грели определи тяхната стойност на десет петнадесет хиляди английски фунта. Слънцето вече се бе издигнало над хоризонта, когато разтоварването завърши, и Грели полегна да си отдъхне в сянката на канарите. Събуди се съвсем неочаквано…
Като отвори очи, Грели се учуди на безмълвието, с което пиратите поправяха дъното на кораба. Никой не пееше, а псувните се изричаха полугласно. Бернардито се беше върнал вече и лодката му лежеше наполовина изтеглена на пясъка.
— Ей, Бернардито, какво става? — запита високо Леопарда, като правеше усилия да се разсъни. — за какъв дявол си се разбързал толкова, да не би да жениш любимата си щерка?