Захапал кинжал, Грели запълзя към горящата бригантина. До кораба оставаха петдесетина крачки. Попаднал в облак дим, Грели скочи на нозе и се затича. Краката му потъваха до глезените в пясъка и морската пяна. Последният топовен залп изтрещя в момента, когато Грели вече бе стигнал до бригантината. Той се хвърли на земята по очи. Щом снарядите разровиха пясъка, вдигна глава… и видя пред себе си капитан Бернардито, притиснал се към пясъка на десетина крачки от дъното на кораба. Последният залп беше зашеметил капитана, а разпиленият пясък му бе напълнил окото; ала докато Грели го наблюдаваше, Бернардито се обърна и размърда ръка, за да очисти от пясъка единственото си око. На пояса на капитана висеше кожената торбичка, добре позната на Леопарда…
За миг Грели си припомни миналото. В паметта му възкръснаха заливът на Тиренско море, канарата, кралските егери, скокът от скалата и спасяването благодарение на пристигналия кораб с този едноок капитан. Но гласът на алчността се оказа по-силен от тези спомени.
Бернардито се понадигна. Няколко секунди Грели гледа превития му гръб, като целеше с око движението на лопатките под ризата. Един замах на ножа — тялото на стария пират рухна напред. С втори удар Грели разряза пояса и измъкна торбичката. Тя беше малка и се събра в пазвата му.
През бордовете на бригантината висяха парчета от въжетата на платната. Леопарда отряза няколко ярда въже и пълзешком се върна в своето прикритие. Зад каменния насип вече лежеше раненият, а девойката се притискаше до безчувственото му тяло. От канарите стрелците продължаваха да стрелят по единичните фигури, мятащи се в дима от една скала на друга.
— Можете ли добре да плувате? — запита Грели девойката.
— Аз съм болна и нямам вече сили — отговори тя. — не бих могла да го задържа над водата, а без него няма да плувам. — тя показа ранения.
— Аз ще ви помогна — каза Грели. — елате след мен.
Той тласна Мортън и му заповяда да пълзи към брега, изчака, докато облакът дим ги закрие, и повлече ранения по пясъка. Мортън и девойката нагазиха до пояс във водата и заплуваха. Грели поддържаше ранения и плуваше след тях. Зад издатината на скалата вече беше тихо, куршумите не свиреха. Емили и Мортън придържаха над водата ранения, докато Грели замяташе своето ласо върху храста. На три пъти краят с примката падаше във водата; на четвъртия път Грели залови храста и започна да се катери по канарата. Той се добра до пещерата. В нея имаше достатъчно място за четирима души.
Леопарда спусна въжето и издигна в пещерата първо ранения. След това той извади от водата Емили и Мортън. Във влажната пещера зъбите на девойката затракаха. Пръстите й бяха студени като ледени шушулки, а главата й пламтеше. Обезсилена, тя падна като мъртва до мокрото, неподвижно тяло на ранения. Той отвори очи, погледна всички с безсмислен поглед, въздъхна и отново изпадна в безсъзнание. Бе вдигнал висока температура и изглеждаше, че няма много шансове да оздравее.
Четиримата легнаха на пода на пещерата. Грели извади патрона от пищова, изсуши овлажнелия барут и напълни отново оръжието си.
В това време Бернардито Луис се изправи на колене в своята яма. Ножът при удара се беше хлъзнал: очевидно е бил насочен от неуверена ръка. Капитанът успя да види, че не някой друг, а Леопард Грели се беше опитал да го убие и открадна торбичката с камъните. Приливът вече започна и лодката на Бернардито, поклащайки се върху водата, тихичко заплува покрай пясъчния нос.
Стрелбата престана. Само горящата дървена част на бригантината пукаше и се пръскаше. Искри и дим започнаха да прелитат към убежището на Бернардито; невъзможно бе да се стои по-дълго тук.
Пиратският главатар легна по очи във водата и заплува. Гмурна се под лодката. Като се държеше с една ръка за кърмата, той започна да оттласква лодката от брега, без да се показва иззад нея, уж че празната лодка беше тласкана от течението или вятъра. Солената вода пареше раната на гърба му, най-малкото движение на лявата ръка му причиняваше болка. Но той плуваше, отдалечавайки се все повече от брега. Още един пират забеляза люшкащата се надалеч лодка. Това беше Педро Гомец, телохранител и слуга на Бернардито. Той се плъзна във водата и заплува.
Ала и капитанът на корветата обърна внимание на празната лодка, от която много се нуждаеше. Той заповяда на двама моряци да се съблекат и с плуване да я достигнат. В този миг празната лодка се изравни със скалата, където в пещерата се бяха скрили Грели и пленниците. Грели погледна надолу и видя под канарата лодката, а зад кърмата й главата на Бернардито. Мортън замижа, когато Грели започна да се прицелва, поставил цевта на дългия пищов на прегънатата си ръка, като същевременно едва-едва размърда храста, прикриващ пещерата…