Бернардито вдигна глава, забеляза пещерата, дулото на пищова и присвитото око на Джакомо Грели. Капитанът пусна лодката и се гмурна, избягвайки изстрела…
Надигналата се от прилива вода, гонена от попътен вятър, вече заливаше горящото дъно на бригантината. Вълните се плискаха по обгорелите бордове, облаци дим се стелеха над водата и натам, към тези облаци дим, се насочи Бернардито. От пещерата в скалата се разнесе слаб изстрел и плувецът потъна към дъното…
Двамата френски моряци, които бяха заплували, дочуха изстрела на Грели; те уловиха лодката, седнаха в нея и започнаха да се вглеждат в очертанията на канарите, като се мъчеха да определят откъде дойде изстрелът. Джакомо се хвърли по очи на дъното на пещерата, за да не открият присъствието му в скривалището. Затова той не видя как изплувалият Педро отново се гмурна към дъното, хвана Бернардито за косите и го измъкна.
Вече се мръкваше. Лодката достигна брега и двамината моряци стъпиха на пясъчния нос. Те не успяха да направят и пет крачки, когато изпод скелета на бригантината изскочи широкоплещест гигант. Единия французин Педро удари с нож, а другия удуши. Вълните отнесоха телата им в морето, а Педро, вече прикрит от тъмнината, вмъкна капитана си в лодката и с бързи удари на веслата я подкара покрай пясъчния нос, след това по продължение на брега към изток. Той плуваше все покрай бреговите скали и от корветата не го забелязаха.
Като се добра до едно малко заливче, Педро оттласна в морето повредената и напълнила се с много вода лодка, метна на рамо полумъртвия Бернардито и се вмъкна с него в горския гъсталак. Там намери изоставеното от войниците почти загаснало огнище, раздуха главните и запали в храстите огън. При светлината на пламъка Педро огледа гърба на Бернардито, извади с помощта на ножа заседналия под лопатката куршум и след като превърза двете рани на капитана, се просна до него сред храстите и заспа мъртвешки сън.
Леопарда се подаде от пещерата и видя как вражеската корвета наближи пясъчната ивица. Двадесетина моряци и един офицер вече при пълен мрак се добраха до брега, плувайки. На брега се замяркаха светлините на фенери, два три изстрела се раздадоха в подножието на скалите, след това всичко стихна. Войниците събраха оръжието на пиратите и изхвърлиха в морето мъртвите им тела. Офицерът изкомандува да се завърнат на борда.
Леопарда чу как от мостчето на корветата капитанът даваше команда да се вземе курс към същия онзи залив, където се бе приютил сутринта. При светлината на изгрялата луна французите видяха върху водата, вече от другата страна на носа, злополучната лодка, наполовина пълна с вода. Всички решиха, че моряците, изпратени преди настъпването на тъмнината да приберат тази лодка, са се удавили.
Капитанът я предостави на вълните; разбитата лодчица се блъсна о крайбрежните камъни и тихо потъна на дъното.
През нощта корветата се завърна в защитения залив. Командирът й възнамеряваше да попълни запасите си с прясна вода и набързо да завърши най-неотложния ремонт на кораба. Капитанът знаеше за бунтовните настроения на своя екипаж, опасяваше се, че запасите от храни може да не стигнат, и бързаше по-скоро да се добере до бреговете на Африка.
6
Грели уви въжето около кръста си, остави в пещерата своите пленници и скочи във водата. Като се убеди, че скритият в пукнатината на скалата товар на „Офейра“ е непокътнат и че наблизо няма ни едно живо същество, той се просна на пясъка под канарата и спа до сутринта. Изгряваше зората на 22 април.
След като изследва мястото, където беше загинал целият екипаж на „Черната стрела“, и не намери нищо важно, Джакомо Грели преброи елмазите в кожените калъфчета; двадесет и шест парчета! Беше чувал, че стойността им възлиза на петдесет шестдесет хиляди фунта.
Сега той беше богат, но в главата му здраво заседна мисълта да се превъплъти в британски благородник. Това беше не само единствения път за спасение от острова — това беше бъдещето!
Нерядко у Грели бяха възниквали честолюбиви помисли. Често си мислеше, че дори голямо богатство не би му дало нито власт, нито влияние, защото то би било богатство в ръцете на бездомен и безименен скитник, преследван вредом от закона. Тогава той проклинаше своя баща и призоваваше да се стоварят върху главата му всички беди. Сега му се представяше възможност да покрие с ново име болката и срама от прежните унижения…