— Ескуайър Фредрик Райланд, виконт Ченсфилд — промърмори той. — не звучи лошо и обстоятелствата са удивително благоприятни. В Англия никой не познава този наследник… И тъй, сбогом, Леопард Грели, бездомни Джакомо, приютски питомец, контрабандист, войник и разбойник, сбогом! Ти остана с разбит череп на морското дъно. От борда на френската корвета скоро на твоя гроб ще отдаде чест британският благородник виконт Ченсфилд, който ще се отправи за Англия, за да встъпи в законните си наследствени права. О, този виконт ще съумее с помощта на тези камъчета бързо да увеличи родовите си владения.
Разговаряйки така сам със себе си, Джакомо почувствува глад. Французите не бяха оставили на пясъчната ивица никакви припаси. Трябваше да се бърза! Далече ли е този проклет залив?
Грели вдигна брадвата, захвърлена предишния ден от пиратите. Възнамеряваше да направи малък сал от отломъците на „Офейра“, за да стигне до корветата.
„Да, същевременно ще довърша и онези — помисли си Грели за пленниците. Мисълта да използува Мортън като повереник още не бе му дошла в главата. — жалко за момичето! Красиво и смело, но несговорчиво и препречва пътя ви, нови мистър Райланд!“
Книжата и документите бяха останали в торбата на атърни. Грели доплува до скалата и извика Мортън. Плешивата глава веднага се показа иззад храста. Мортън завърза услужлива въжето за корените и помогна на Леопарда да се качи в пещерата. Емили лежеше върху камъните със затворени очи. Под главата на сър Фредрик тя беше поставила няколко клончета, откъснати от храста.
— Мортън, къде са документите на този човек? — запита Грели.
Атърни извади от пазвата си портфейла.
— Дай сега тук цялата си торба!
С треперещи ръце Мортън свали торбата и я подаде на пирата. Когато видя брадвата в ръцете на Грели, той припълзя на колене до него. Сълзи потекоха по бледото му подпухнало лице.
— Защо ви е моят живот, скъпоценни, мили, благородни мистър корсар? Запазете ми го, сър, и няма да има услуга, която да не ви окажа, високопочтени сеньор!
— Добре! Ако намислиш да хитруваш, ще те обеся на собствените ти черва. Слушай ме, червей! Ние с тебе ще отидем в Англия. Ще се махнем оттук на същата тази корвета, която вчера унищожи „Офейра“. Аз съм плененият от пиратите наследствен виконт Ченсфилд и ти в Бълтън ще ме въведеш в моето наследство. Разбра ли?
— Боже мой, благородни сеньор, но какво ще стане с истинския наследник?
Грели яростно размаха брадвата:
— Ах, с истинския ли? Ето сега ще ти покажа истинския наследник, съдийска мишко!…
Раненият отвори очи, но в тях нямаше смислен израз. Той не разпознаваше околните и не разбираше страшната опасност. Девойката обгърна с ръце главата му и го закри с тялото си от пиратската брадва. Грели я хвана за ръка, запрати я към насрещната стена и отново замахна. Девойката се хвърли в краката на Леопарда. Тя сграбчи ръката на пирата и го молеше за пощада. Грели отпусна брадвата.
— Сгодена ли си за него?
— Да.
— Искаш ли да му спасиш живота?
— Да.
— Ще ми станеш ли жена?
— Не.
— Тогава ще го убия. Разбра ли моя замисъл?
— Да. Вие искате да присвоите името и състоянието на сър Фредрик Райланд.
— Вярно, момиче! И всичко онова, което може да ми попречи, трябва да разчистя от пътя си. Най-напред ето този, полумъртвия. Пусни ръката ми!
— Мистър Грели, запазете му живота! Готова съм на всичко. Готова съм да се нарека ваша жена, също тъй, както Мортън — ваш атърни.
— Това е друга работа. А с какво ще ми докажете, че не се готвите да ме измамите? Може би смятате да ме предадете на командуването на корветата?
— Аз нямам други доказателства освен честната си дума. Искате ли да ви се закълна? Само го оставете жив и ми позволете да се грижа за него.
— Става, синьорита! Нека си диша вашият бивш жених. Но ще трябва да си поправя здравето на този уютен остров вече без вас. Ние тръгваме за Ченсфилд. Книжата ще задържа у себе си. Сега на път, синьорита, и… моля ви да се обръщате към мен както следва! Защо мълчите? Е?
— Сър Фредрик Райланд, готова съм да ви последвам. Когато Грели спусна нозе, за да скочи във водата, чу стон.
Обърна се и видя Емили паднала на гърдите на ранения.
След два часа един малък сал доплува до скалата с пещерата. Като остави на него Мортън, който също бе близо до припадък, Грели положи безчувствените тела на Емили и сър Фредрик върху дъските и загреба с весло покрай брега.
Привечер той стигна до входа в притока.
— Слушай, Емили — обърна се пиратът към девойката, която едва бе довел в съзнание, — ще сваля и двама ви тук, недалеч от залива. На французите ще се покажа отначало с Мортън и ще им предам книжата. След това ще се върна да те взема. Постарай се да разбудиш този синьор и да му обясниш положението.