Не минаха и два часа, когато Грели и Мортън се завърнаха. Двамата носеха малки вързопи.
— Всичко е наред — обясни Грели. — други ден те вдигат котва. Посрещнаха ме добре. Обещах да те отведа на кораба утре вечер. Подкрепи се с тази закуска.
Заедно с Мортън той построи една колиба. От корветата беше донесъл одеяло, котле, храна и лекарства. Настаниха ранения в колибата.
Емили, която се намираше на границата на пълно изтощение, не се докосна до храната. Тя приготви бульон на сър Фредрик и го хранеше с лъжичка. На болния му поолекна. Той обгърна всички със смислен поглед, поусмихна се на Емили, обърна се настрани и заспа сън на оздравяващ.
Емили прекара още едно денонощие край него, като с нечовешко напрежение на силите се държеше на крака. През нощта на 24 април корветата „Бургундия“ се готвеше да вдигне платна.
Раненият спеше дълбоко в колибата си. Грели донесе пушка, запас от барут, няколко инструмента и хранителни припаси. Той реши да не будят ранения и заповяда на Емили да му напише бележка.
На листче хартия тя изложи накратко споразумението си с пирата, като даде да се разбере, че бракът с лъжевиконта ще бъде само формален. Когато бележката беше готова и сложена върху вещите, оставени за островитянина, Емили се наведе над спящия. Без думи, с каменно лице тя притисна устни до челото му.
До брега на залива Грели я отнесе на ръце, защото след мълчаливото сбогуване с жениха си Емили съвсем бе загубила сили. Още докато поставяше в кърмовата каюта на „Бургундия“ безчувствената, изгаряща от огън девойка, Грели разбра по несъмнените признаци на лицето й, че е болна от едра шарка…
През нощта, когато корабът се отправи към север, Грели забеляза, че Мортън записва нещо в една тетрадка, подвързана с пресована кафява кожа. Леопарда грубо дръпна тетрадката, прочете я много внимателно и като откъсна последните няколко страници, написани от Мортън, я прибра у себе си. Едва когато фрегатата „Кръстоносец“ пристигна в Англия, Грели извади тетрадката. В Ченсфилд, в новонаследения кабинет, той възложи на Мортън едно своеобразно литературно занимание…
— този дневник вие можете да се върнете към излагане на фактите, като започнете с качването ни на борда на „Бургундия“ — каза клиентът на своя атърни и управител. — първата част от вашето описание, чак до схватката в каютата на „Офейра“, ще си остане непокътната, но за острова не трябва да се споменава нито дума в тази тетрадка. И още нещо: не пишете кой всъщност подпали „Бургундия“, защото аз предизвиках пожара в нашата каюта с помощта на запалената лампа, като я хвърлих на пода, преди да скоча на салчето: знаех, че крюйткамерата се намира до каютата… А за изчислението на координатите на острова аз също съм задължен на капитана на „Бургундия“, мир на праха му! Моят взрив без съмнение го е възнесъл от мостчето направо в небесата!
И човекът, който беше поръчал ръкописа, се засмя със своя характерен гърлен смях…
… Глухият равен глас на изповядвания замлъкна. Мълчанието продължи няколко минути. Пасторът се наведе над болния, който лежеше поизправен и с отворени очи върху възглавниците.
— Още няколко думи! Вие се досещате, че след като осъществих плана си, започнах да събирам в Бълтън приятелите си. Някои от тях аз назовах. Техните грехове взимам върху себе си. Разбира се, легендата за прокажения на острова измислих, за да предотвратя слизането на брега на нежелани хора, тази измислица особено прилегна, когато узнах, че освен сър Фредрик на острова са се спасили и двама неизвестни членове от екипажа на „Черната стрела“. Мърей не е измислено лице. Такъв пасажер имаше в списъците на загиналите на „Ил дьо Франс“… Сега ме оставете сам със свещеника.
Сред мъртва тишина се изправи новият пасажер на „Орион“. С един жест той спря събралите се и заговори, като се обръщаше към тях и към човека на смъртния одър:
— Господа! И вие, синьор Джакомо д’Еляно! Жестоката съдба ви отне правото да носите името на своя баща. Вие превърнахте живота си в оръдие за мъст към човечеството заради несправедливостта, извършена от него спрямо вас. Вие се стремяхте към и ме. Но името на човека е празна ду ма, празен съд, който се изпълва със съдържание само от действията на неговия носител. Вие свързахте името на Фредрик Райланд е такива кървави и зловещи деяния, че аз се отказвам от него.
На тази земя вие оставяте дете, чиято съдба би могла да заприлича на вашата, защото, родено под лъжливо име, то също ще трябва да бъде лишено от правото да го носи, без да има някаква вина за това. Аз не желая да увеличавам веригата от злини и нещастия на земята. Взех окончателно решение вашият наследник да запази всичко онова, което вие сам искахте да му оставите в наследство Благоволете да назначите за Настойници на сър Чарлз липата, които желаете. А мой дълг е да излекувам душевните рани на онази, чието име е достойно да се нареди до имената на героините от древността. Нищо около нея — нито хора, нито имена, нито страна, нито дим — не трябва да помрачава със спомени бъдното й щастие, което аз ще се постарая да й създам под своето ново име!