Кой знае дали индийският балсам или собственият запас от жизнени сили беше помогнал на болния, но пациентът на доктор Грейсуел победи дори смъртта.
Когато кризата премина и въпреки всички очаквания пулсът на болния продължаваше да се долавя, докторът не повярва на слуха си, чувайки ударите на това неизтощимо зло сърце. Поразен, той незабавно съобщи на всички, че има надежда за благоприятен изход.
Екипажът на кораба трябваше при пукването на зората да слезе на острова, за да продължи започнатото в навечерието разчистване на пещерата. Вестта за загиването на детето потресе и приятелите, и враговете на „господаря“ и капитан Брентли предостави почти всички моряци на разположение на Мърей, който пое върху себе си ръководенето на разкопките.
Когато узна, че здравето на болния се подобрява, Мърей приписа това на действието на своето лекарство и посъветва засега да се скрие от пациента горестната вест.
Разчистването продължи цели четири денонощия. Когато копачите стигнаха до срутилата се скала, Мърей заповяда да пробият в нея канал и да я вдигнат във въздуха с барут. След взривовете бяха изровени няколко находки — извадиха една лопата, парчета от пушка и най-главното — намериха следи от кръв и смазани кости.
След това откритие Мърей заповяда незабавно да се прекратят работите. На разчистената от срутването площадка издигнаха нещо като насип на гроб. Върху гроба поставиха плоча с грубо издълбан кръст…
Щом дойде в съзнание, губернаторът на острова изпи остатъка от настойката в чашата и повика свещеника. От недомлъвките на пастор Редлинг дори и по-малко проницателен човек от Джакомо Грели би се досетил за случилото се.
Болният заповяда да го изнесат на палубата и откри, че на борда няма почти никакви хора. Без по-нататъшни заобикалки той повика Мортън в каютата си и узна цялата горчива истина. Ако Мортън се беше обърнал, когато си тръгваше, пред неговия поглед би се представили най-чудното зрелище през целия му живот: сълза по гърбавия нос, първата сълза на Джакомо Грели през целия му тридесет и пет годишен живот!
Две денонощия Грели не се докосна до храната и не допущаше никого при себе си. Когато сутринта на 9 януари му съобщиха, че са намерени следи от труповете, той заповяда да направят носилка и се отправи към пещерата върху раменете на своите подчинени като някакъв римски патриций.
Донесоха го до клисурата и поставиха носилката пред огромната скала над срутилата се пещера. Той заповяда да дадат на двадесет души длета и да изсекат в скалата нещо подобно на стълба при атакуване на крепост. Този отряд издълба на скалата надгробен надпис. След като се върна на кораба, Грели заповяда още на другия ден да вдигнат котва.
Товарът на „Офейра“, скрит в скалите на северната част на острова, беше пренесен с лодки на „Орион“. Грели призна без всякакво възражение, че той принадлежи на лейди Емили. На екипажа обясниха, че този товар е на Мърей и е бил спасен на сал след корабокрушението.
През време на товаренето Мърей отиде заедно с лейтенант Уент на познатия му пясъчен нос: островитянинът хвърли прощален поглед към съдбоносната пещеричка, където Емил и с цената на небивало самоотрицание му бе спасила живота. Потънат в своите мисли, той не забеляза как лейтенант Уент втренчено разглеждаше някакъв предмет на пясъка. Находката, която лейтенантът откри, го накара да се замисли. Но морякът не каза ни дума за това на Мърей, само хвърли към него изпитателен поглед…
Сутринта на 10 януари „Орион“ вдигна платна и предпазливо излезе от протока.
Още в навечерието капитан Брентли беше заповядал да издигнат британския флаг на върха на Скалистата планина. След като отдаде чест на знамето с топовен залп, „Орион“ взе курс към Капщад и скоро очертанията на острова с гроба на загиналите и развяващия се на върха флаг се стопиха зад кърмата на брига.
6
Измокрен, премръзнал и уморен до изнемога, Бернардито Луис се спусна към подземния проход, като се проклинаше, задето бе забравил да го препречи с камък. А може би измъчваното от жажда дете е припълзяло към отвора в скалата и е паднало в потока?