— Не, чичо Тоби, разбира се, че не!
— Та ето, преди да си подаде оставката, бащата на Бернардито служел в полка на дон Салватор. Този благороден гранд бил назначен за командир на полка, но военните работи поверявал на други, а той се занимавал с по-други неща… Една нощ, когато войските на Карл отново преми нали в настъпление и крал Филип бил заплашен от разгром, дон Салватор изпратил таен пратеник в лагера на противника, предлагайки на Карл да му предаде целия си полк, а сам той да мине на негова служба.
Сеньор Луис ел Гора, бащата на Бернардито, тъкмо тогава бил излязъл на нощно разузнаване и забелязал подозрителния конник. Той настигнал пратеника на дон Салватор и взел тайния плик с предложението за предателство…
— Чичо, защо млъкна? Сигурно хубавичко са наказали предателя, а?
Разказвачът въздъхна и не отговори веднага:
— Виждаш ли, мой Чарли, по това време бащата на Бернардито вече бил разбрал добре, че на бедния човек му е все едно кой от двамата крале ще седи на трона, още повече, че и двамата били чужденци. Филип, под чието знаме се сражавал бащата на Бернардито, успял вече да покаже в Арагона как зачита испанските свободи… Но, разбира се, като честен човек, бащата на Бернардито се възмутил от тайната измяна. Той отнесъл писмото в щаба, поискал да се съберат всички офицери от полка и да устроят над командира изменник бърз военен съд на честта. Ала дон Салватор бил нащрек и успял да вземе мерки. Той не действувал, разбира се, сам и неговите продажни съучастници в тайното споразумение нападнали честния идалго. Как да е, бащата на Бернардито се защитил от тях, но бил тежко ранен и едва се спасил с помощта на един верен войник и дори запазил у себе си опасното писмо. Полужив, той се добрал до дома си и тук пролежал в леглото от толкова рани дълго време.
Когато се поправил, узнал, че войната е свършила, дон Салватор Морильо дел Портес вече бил спечелил милостта на новия крал Филип V, същия онзи, комуто грандът тъй коварно щял да измени в тежката за краля минута! Бащата на Бернардито бил беден, съсипан от болестта и дълбоко разочарован от новия монарх. Той получил съобщение, че оставката му е приета, и се отнесъл равнодушно към слуховете за придворните успехи на своя вероломен командир; разбирайки, че опитът да бъде разобличен тъй късно няма да има никакъв успех вече, той се отказал от това намерение, но отклонявал и попълзновенията на дон Салватор за сдобряване. Дон Салватор пък лесно убедил краля, че уж честният идалго е човек с опасни, бунтовни мисли и бил напуснал службата от омраза към краля чужденец.
Така изминали много години. Родили се и пораснали Бернардито и Долорес и дошло време баща им да умре. Сеньор Бернардито нея пролет бил на кораба на дон Рамон, на морски поход. Старецът издъхнал в ръцете на жена си и дъщеря си. Преди да умре, той изповядал греховете си и помолил бога да му прости старото прегрешение — че изменникът дон Салватор е останал неразобличен пред народа и властите. И умиращият признал, че писмото се било загубило някъде из къщи…
Не мога точно да кажа откъде дон Салватор е научил тайната на тази изповед, но вероятно я е узнал много скоро. Предполагам, че калугерът изповедник е спечелил от своята откровеност пред дон Салватор много повече, отколкото бил получил от семейството на Бернардито за извършване на тайнството.
Та ето, около един месец след погребението на бащата Бернардито се завърнал от плаването с дон Рамон. Още в Барселона той научил вестта за смъртта на баща си и приближавал натъжен осиротелия дом.
Същия ден, когато пристигнал Бернардито, старият сеньор Салватор Морильо дел Портес за пръв път почел с посещението си скромния дом в околностите на градчето, където живеела доня Естрела с двете си деца. Домочадието на покойния сеньор Луис ел Гора живеело в трите крайни стаи и в оцелялата ъглова кула на този почтен „замък“, а всички останали помещения били предоставени на паяците и на промъкващия се през цепнатините вятър. В трите жилищни стаи се палела една камина, защото дърветата никога не достигали, а що се отнася до ястията и лакомствата, то днешната наша трапеза там би изглеждала празнична.
Сеньор Салватор пристигнал на гости с позлатена карета и, разбира се, бързо видял цялата тази плачевна сиромашия. Той обяснил целта на идването си с желанието да изрази съчувствие на осиротялото семейство на своя стар другар по оръжие и главно — да бъде представен на очарователната сеньорита Долорес.
Майката заварила дъщеря си да чете нежното, много скромно послание на дон Рамон; тя поправила облеклото на сеньорита, наметнала я с черна мантия и между другото й намекнала в разговора си с гранда… да помни изповедта на бащата!