Стопанинът на избата наблюдавал цялата сцена от прозореца и още щом Бернардито се скрил между буретата, окачил на вратата на избата огромен катинар, ключовете от който се люлеели на пояса му.
Скоро алгвазилите нахлули и в двора на винаря. Той покорно позволил да огледат двора и къщата, но когато стражарите стигнали до избата, стопанинът се заклел, че не е отварял вратата й от предишния ден. Алгвазилите се отправили По-нататък, а стопанинът, след като изчакал да замлъкнат ударите на копитата, свалил катинара от вратата на избата и мълчаливо си влязъл в къщи. Този човек се наричал Пабло Виляс и Бернардито разбрал, че не са се свършили още в Испания великодушните хора.
Като видял, че спасеният не бърза да напуска своето убежище, Пабло Виляс през деня на няколко пъти влизал в избата, като упорито се правел, че не забелязва дългото острие, което стърчало иззад една бъчва; той дори уж случайно забравил край тази бъчва резен хляб, бучка сирене и гърне с вода. Бернардито измил раните си, утолил глада и жаждата и на мръкване се измъкнал от избата. Той се добрал до съседния ъгъл, където знаел, че живее една старица мавританка, която се занимавала с баене и врачуване. Тази старица двадесет дни крила кабалеро в къщичката си, излекувала раните му, но лявото си око той загубил и оттогава носел на лицето си черна превръзка като тази, която нося аз.
Още на следния ден, след като затворили дон Рамон в тъмницата, цялото градче чуло за страшното престъпление. Хората на корехидора ловко разпространили слуха, че злодеят Рамон де Гарсиа бил отвлякъл и умъртвил бившата си годеница, сеньорита Долорес ел Гора, която се била съгласила да стане жена на гранд Салватор, и че в това злодеяние участвувал и братът на убитата, Бернардито Луис. Двамата нападнали също така и градския корехидор, нанесли му жесток побой, опитали се да го ограбят и при това убили петима поданици на краля, доблестни алгвазили, охраняващи мира и спокойствието на града. След това през нощта злодеите се промъкнали до замъка на дон Салватор и се опитали да хвърлят трупа на нещастната си жертва под стените на замъка, та подозрението за отвличане и убийство да падне върху благородния гранд.
Не всички жители повярвали на тази хитро скроена лъжа, но никой не смеел да изкаже гласно истинските си подозрения. Нещастната майка самичка се отправила за Мадрид да каже на краля цялата истина и да иска да бъдат наказани истинските виновници. През време на нейното отсъствие един съд, „бърз и справедлив“, осъдил двамата млади хора на позорна публична смърт чрез обезглавяване; конфискувало се и цялото им състояние. Бернардито бил осъден задочно, обявен в бягство и извън закона: сега всеки можел да го убие като бясно куче.
Присъдата била изпратена на негово кралско величество, когато сеньора Естрела пристигнала в Мадрид. Майката на Бернардито все пак успяла да получи аудиенция; кралят заповядал да се отсрочи изпълнението на присъдата и изпратил в градчето главния прокурор за повторно разследване на цялото дело. Важен свидетел в полза на двамата приятели трябвало да бъде третият им спътник Хуанито Прентос.
Тогава дон Салватор и корехидорът подкупили презрения Хуанито, който подло потвърдил пред кралския прокурор, че уж злодеянието било извършено от Рамон и Бернардито. В документа, представен на краля, Хуанито Прентос открито свидетелствувал, че омразата на двамата кабалеро била по-силна от всички други чувства и че злодеите предпочели да видят Долорес мъртва, отколкото жена на своя враг.
След доклада на прокурора кралят потвърдил присъдата и на градския площад честният Рамон де Гарсиа бил обезглавен, като преди това му отсекли ръцете и краката. Дон Салватор наблюдавал екзекуцията от един балкон. До него стоял и корехидорът. Последните думи на дон Рамон били: „Аз умирам невинен. Ето злодеите!“ — той посочил към балкона. Сред тълпата се чул ропот, защото народът ненавиждал и двамата, но палачите вече повлекли дон Рамон към дръвника и след няколко минути главата на екзекутирания, надяната на копие, се издигнала над тълпата. На същата площадка палачите обезглавили едно сламено чучело, на което висяла дъсчица с надпис: „Бернардито Луис ел Гора“, а за залавянето на живия Бернардито кралят определил награда.
Ала дон Салватор не се ограничил само с премахване на опасните за него младежи. Той успял да издействува да бъде изгорен и разрушен до основи самият дом на родителите на Бернардито, а старата му майка, доня Естрела, затворили в тъмничната крепост. Там я държали като заложница половин година, а след това по всемилостива заповед на краля доня Естрела била изгонена от Испания. Тя се добрала до Венеция и там преживяла много години в дома на един велможа, граф Паоло д’Еляно, който сигурно е бил трогнат от печалната й участ. В този дом по-късно я намерил Бернардито… Оттогава той често прехвърлял майка си от място на място и накрай я оставил в Гърция. Тук той се разделил с нея май вече завинаги…