Твърде скоро отец Симон се намерил край горския огън на разбойниците от шайката на стария Гонзаго, всяваща ужас у пътуващите през планините на Италия, Франция и Испания. Отец Симон влязъл в тази шайка, споделял с бандитите буйния им живот, като предварително им опрощавал греховете и сам наваксвал пропуснатото през двадесетте години пост и въздържание. Това продължило, докато кралските мускетари на Людовик XV не разгромили шайката във френските Пиренеи.
След дълги скитания неколцина от оцелелите разбойници се добрали с награбеното злато до Каталония с намерение да се качат в Барселона на кораб и да отплуват за Генуа. Нощта ги заварила на път в планината и те останали да пренощуват в една скрита сред скалите пещера. На отец Симон, който вечерта надигал бутилката с особено усърдие, през нощта му прилошало, измъкнал се от пещерата и цяла нощ пролежал край ручейчето, странно отмалял и преследван от зловещи сънища. Когато се съмнало, той се върнал в пещерата и заварил страшна картина: другарите му лежали мъртви. Единствено Пабло Виляс, който се търкалял край входа, показвал още слаби признаци на живот.
„Пабло Виляс ли? — запитал Бернардито. — не е ли същият оня Виляс, който има винарска изба в моето градче?“
„Той същият — потвърдил отец Симон. — не би държал той сега това заведение, ако аз не го бях измъкнал за краката от пещерата и не го бях напоил с мляко от овчарите. Тези овчари ни обясниха, че в пещерата живее самият дявол и души хората, които му отидат на гости.“
Когато Пабло се свестил в благочестив ужас от всичко привидяло му се през нощта в пещерата, решил да махне с ръка на златото, което още лежало в торбите на мъртвите другари, и да започне честен живот на винар. Отец Симон, който запазил у себе си една торбичка с дукати, бил случайно разпознат на улицата от един търговец, ограбен от шайката на Гонзаго, и затова побързал да напусне онези места.
За пет години, прекарани в Италия, отец Симон успял да пресуши златния си запас и намислил да провери дали не е оцеляло в каталонската пещера съкровището на Гонзаго. Той се добрал до онова опасно място и намерил в пещерата два скелета в ботуши, изгнилите торби със злато и ръждясалото оръжие. Пещерата била изпълнена с тежката миризма на някакъв газ.
Калугерът слязъл в градчето, донесъл със себе си глинено гърне и търнокоп, а после, като омотал лицето си с мокър парцал, изследвал пещерата. Забелязал, че отровният газ излиза през една цепнатина в ъгъла. Калугерът плътно натъпкал с глина тази цепнатина, а до нея изкопал дупка. Половината от жълтиците увил в черен парцал и ги мушнал в гърнето, на което нарисувал с вар череп; след това пуснал гърнето в дупката. Като свършил с това, отец Симон хвърлил поглед към костите на своите бивши другари, въздъхнал и решил да предаде по християнски тези тленни останки на земята. Но когато се докоснал до ребрата на стария Гонзаго, напипал под останките от облеклото му кутийка, обкована със сребро. В нея се оказали двадесет и девет блестящи елмаза, един от друг по-едри. Ала монахът все по-силно започнал да чувствува признаците на отравянето: твърде дълго бил престоял в пещерата. Почти загубил съзнание, той бързо хвърлил кутията в скривалището, затрупал дупката с чакъл и свлякъл отгоре й тежък камък. Отец Симон едва изпълзял на чист въздух с торбата жълтици, като зарязал костите на разбойниците. Това злато се оказало достатъчно за пет години безгрижен живот във Франция и Италия, а през юли 1742 година калугерът отново тръгнал на път, за да попълни своя запас. Останалото било вече известно на слушателите от разказа на Бернардито; всичкото злато и скъпоценностите новите приятели събрали наедно и го поверили на суровия отмъстител предводител на братството…
5
На другата нощ петимата братя отмъстители отплували с гемията на стария Христофоро Велмонтес към турските брегове, държейки курс към Цариград.
Една седмица преди това за там тръгнал от барселонското пристанище корабът „Голиат“, натоварен с много стоки. На борда му се намирал самият собственик на кораба, търговецът Прентос, виновникът за гибелта на цялото семейство на младия Алонзо. В това плаване старият Прентос взел със себе си и своя син Хуанито, онзи страхливец и негодник, който наклеветил дон Рамон и Бернардито.