— Мигар на острова са се завъдили чакали? — промърмори островитянинът и се просна на пейката, покрита с козя кожа.
6
Зората завари островитяните спящи. Малкият пръв отвори очи и като си припомни за недослушания разказ, подскочи в постелята. Беше го срам, че е заспал: сега няма да дочака скоро края на интересната приказка! Като не знаеше как да поправи бедата, той започна да цепи подпалки и ударите разбудиха Бернардито. Капитанът погледна разстроеното лице на момчето, разбра всичко, дръпна го за палтенцето и го притисна към себе си.
— Сега нямаш търпение да узнаеш какво е станало По-нататък, нали? — каза той със смях. — е, няма що, ще ти доразправя приказката си, защото навън вали силен дъжд и не може да се излезе. Пък и малко остана до края. Слушай!
…Било през един слънчев майски ден на 1743 година, и то точно на 29 май, когато се навършвала първата годишнина от смъртта на младата Долорес, сестрата на Бернардито.
В Барселона се завърнали моряците и войниците от „Голиат“, които Едноокия дявол бил освободил, и сърцето на страхливия корехидор се изпълнило със страх. А наплашеният от разказите на спасените от „Голиат“ дон Салватор Морильо дел Портес взел такива мерки за охрана на своя замък, че той заприличал на обсадена крепост.
В навечерието на фаталната годишнина, късно вечерта, дон Салватор си седял в кабинета и играел шах със своя син Родриго, когато на вратата се появил домоуправителят. Той доложил, че някакъв конник нетърпеливо чукал на вратите на замъка, казвал че бил кралски пратеник и носел бързо писмо от негово величество.
Дон Салватор заповядал да пуснат пратеника. Господарят видял пред себе си висок, добре сложен офицер в униформата на кралската гвардия. Косите на офицера били побелели, той имал високо чело и горда осанка. Като отдал чест на дон Салватор с шпагата си, той извадил от маншета си малък плик с кралския печат и го подал на гранда. Дон Салватор счупил печата и се вгледал при светлината на свещите в познатия му небрежен почерк на августейшата ръка. Кралят написал записката собственоръчно — това била нова, необичайна милост!
Ценният документ гласял, че тая нощ на път за Барселона негово величество е с намерение да спре в дома на дон Салватор. С истинска кралска вежливост монархът молел гранда да му даде гостоприемство за няколко часа. При това негово величество благоволил предварително да отклони всякакъв церемониален прием и молел да изпратят да го посрещнат само няколко конници, които да му посочат през нощта най-краткия път.
Дон Салватор целунал височайшото писмо и плеснал с ръце. След няколко минути целият грамаден замък приличал на разтревожен мравуняк. Хлопали се врати, във всички свещници се появили свещи, отворили се мазетата, сандъците и шкафовете. Пратеникът на дон Салватор веднага полетял за корехидора.
— Негово величество изрази надежда да види господаря на тоя дом, но помоли да не се нарушава почивката на гражданите — ухо казал, пратеникът на краля. — екипажът на негово величество се намира на три часа добър галоп оттук. Аз ще дочакам конниците на корехидора пред вратите, на вашия дом и сам ще ги придружа до кралския кортеж.
Не минало час и пред вратите на замъка вече зачаткали подкови. Десет алгвазили и сам сеньор корехидорът на бял кон отдали чест на пратеника на краля. В това време мрачният замък на дон Салватор се озарил от стотици светилници, фенери с разноцветни стъкла, лампиони и мънички китайски фенерчета. Тяхната светлина се отразявала в струите на голям водоскок, върху тъмните купчини зеленина и пищните цветни лехи. В езерата на парка пробудилите се лебеди вдигнали глави изпод белоснежните си крила и разлюляната от лебедите вода също искряла от светлините на илюминацията. След като се убедил, че илюминацията е великолепна, дон Салватор заповядал засега да загасят светлините и да ги запалят отново след два часа, а той самият заедно със своя син Родриго се присъединил към конниците на корехидора. Начело с кралския пратеник цялата кавалкада препуснала да посрещне височайшия гост.
След час и половина препускане по планинските пътища конниците видели отпреде си факелни светлини. Шесторка бели коне леко теглела пътническа кола с кралски лилии на вратичките. Двамина офицери разигравали конете си отпред, двама конника препускали отстрани и един гвардеец съпровождал каретата отзад. Малка конна свита съставлявала ариергардът, а на стотина крачки пред целия кортеж двама кралски слуги осветявали пътя с яркия пламък на факли, високо вдигнати върху копия.