И сеньор корехидорът в същата минута бил обезглавен.
Бернардито се приближил до побледнелия от страх дон Салватор и му казал така, че да го чуят всичките другари:
„Изменник и предател на Испания, търгаш с испанските свободи, слуга на чужденци насилници, грабител на съотечествениците си, убиец на Долорес и Рамон, от името на нашето братство на отмъстителите, осъждам те на смърт!“
И тогава приятелите на Бернардито хвърлили дон Салватор и сина му Родриго в отровната пещера. Изхода на тази пещера разбойниците зазидали, струпали скални отломъци. Сигурно страшни ще да са били виденията, които са измъчвали жестокия гранд, докато сърцето му не се пръснало и отровената му кръв не се съсирила в жилите!
Така младият Бернардито, който бил тогава само на двадесет години, победил могъщите си врагове и утолил жаждата за мъст, изгаряща сърцето му. Под високата скала той погребал своето кърваво знаме и заповядал да издълбаят на скалата такива думи:
„Тук почиват останките на благородния сеньор Рамон де Гарсиа, загинал невинно и отмъстен от своя приятел Бернардито Луис ел Гора.“
А на следната нощ Бернардито, преоблечен като селянин, пристигнал на муле в родното си градче. Той намерил винарската избичка на Пабло Виляс и потропал на затворения прозорец. Недоволен и сънлив, домакинът отворил вратата и много се учудил, когато видял непознат селянин, който мълчаливо мушнал в ръката на винаря малко вързопче и веднага се отдалечил. Във вързопчето се оказал прекрасен елмаз в златна рамка и кесия с дукати, а оставената бележка гласяла: „От Бернардито, когото ти спаси“.
Старата мавританка вече не била жива, затова от къщичката на винаря предводителят на братството се върнал направо в планината.
— Чичо Тоби, а какво е станало после с него?
— После ли? Събрал той своите братя и им казал, че си разплатил напълно сметките със своите притеснители, гонители и с малкото на брой свои благодетели. Той казал също, че сега братята са свободни да си изберат друг предводител, защото него — Бернардито — отсега нататък го чака път, по-друг от обикновеното разбойничество за забогатяване. Богатството не блазнело Едноокия дявол. Сам, обезправен, гонен, лишен от отечество, семейство и приятели, той съобщил на братята, че възнамерява да излезе в морето и да помага доколкото му стигат силите и умението, на също такива несправедливо гонени като него да отмъщават на своите притеснители и преследвачи.
— А какво му отговорили братята?
— Никой не дигнал ръка против Бернардито… Всички се съгласили да излязат заедно с него в необятните морета, за да станат свободни корсари. Същата сутрин всички другари на Бернардито завинаги напуснали родната Испания на „Толоса“, гемията на стария Христофоро. Много скоро им паднал щастлив случай да завземат една бригантина, принадлежаща на португалски роботърговци, и… за Бернардито започнал пиратският живот, който също не му донесъл ни щастие, ни радост.
Повече от двадесет години летял по вълните капитан Бернардито, сменил шест кораба и загубил до един всичките си стари другари. Отдавна били загинали в ожесточени боеве всички членове на братството на отмъстителите и дори стъкленото око на капитана било избито от треска, отхвръкнала при взрив в един от корабите. Последен умрял от старост отец Симон; заспал си ей тъй на масата, като оставил недоизпита чашата с подсладен херес…
— Кажи ми, чичо, ами успявал ли е Едноокия дявол да спасява от беда обиждани и гонени хора, както той искал?
— Ех, синко! Бернардито много скоро разбрал, че почти целият божи свят се състои от такива хора и не с корсарство трябва да се бори срещу злото, което управлява света! Корсарят си е все пак разбойник и мнозина от екипажа на Бернардито мислели повече за плячката, отколкото за чуждата съдба… Но сега няма да говорим за това! Ето, като се спасим от този остров, ще изплатим още един стар дълг, а после… ще видим, може би нашите сили пак ще послужат някъде за добро дело! Е, случвало се е понякога и на корсаря Бернардито да помага в беда на добри хора. Доста нещастни роби, бели и чернокожи, получили свободата си от неговите ръце. И някои станали негови приятели за дълго време. Имало такъв един славен гръцки моряк от Пирея, Георги Каридас… Едноокия го спасил от ръцете на мръсен туниски пират… Имало една красавица Зоя… Едноокия успял да я изтръгне от роботърговците… и тя, синко, обикнала стария Бернардито!… Спомням си още за един земляк на Бернардито, верния Фернандо Диас, спасен от бесилката… Пък и може ли човек да запомни всички, с които е бил през първите двадесетина години… А после… После Едноокия дявол, за свое нещастие, срещнал и спасил… един злодей!