— Какъв злодей, чичо Тоби?
— Е, синко, това вече е нова приказка! Ала много силен дъжд вали днес и по неволя ще трябва да стоим затворени с тебе. Вчера тъкмо се готвех да ти разкажа за Леопарда. Та ето, плувал веднъж Едноокия дявол на своя черен кораб. И вижда той на брега една висока скала …
Силният порив на вятъра разтвори вратата и Остроухия се отдръпна в ъгъла от втурналия се в къщичката вихър и дъжд. Кучето наостри уши, козината му настръхна. През воя на бурята обитателите на къщичката ясно различиха продължителен, странен звън и проточен вой, които се сливаха с рева на вятъра. Бернардито скочи и грабна ловната си пушка от стената.
— Звук на сигнална тръба и… корабна камбана! — промърмори той. — как не се досетих още снощи! …
Той наметна едно старо платнено наметало, заповяда на момчето да стои мирно, да не пали огън в огнището, и след като повика кучето, скри пушката под наметалото и бързо излезе, шибан от проливния дъжд и бурята.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
В СИНЯТА ДОЛИНА
1
Беше през 1778 година… Буреносните светкавици на освободителната война прорязваха небето на Новия свят. Народът в презокеанските колонии на британската държава грабна оръжието, утвърждавайки правото си на държавна независимост. Тружениците преселници, които някога бяха избягали от Европа в Новия свят от сиромашията и притесненията, се излъгаха в своите очаквания за по-обра съдба: в американските колонии на Англия те намериха същите сурови британски закони, жестоки губернатори, тежко робство и всевъзможни забрани. Изчерпа се търпението на народа и той въстана. Сурови фермери, свободолюбиви занаятчии и работници, дребни търговци граждани, ловци трапери, чернокожи роби на вирджински плантатори и свободни негри от северните колонии щурмуваха британски фортове, потопяваха въоръжени кралски кораби, отнемаха градове от британските губернатори. Богатият с гори, езера и степи материк, чиито брегове дръзкият генуезец Колумб беше видял от борда на своята каравела само три века преди тази война, се обви в барутния дим на сраженията.
Негово величество крал Георг III се нуждаеше от много войници за усмиряване на въстаниците. Редовните полкове бяха малко и Англия купуваше със своите тежки фунтове и гинеи пушечно месо от германските княжества. Хиляди млади немци от Хесен, Саксония и Вюртемберг изоставиха плуговете и занаятчийските си инструменти и с въздишка нахлузваха английските мундири. Продадени от своите курфюрсти и херцози, тези немци доброволци пълнеха трюмовете на английските кораби и намираха отвъд океана бърза смърт от точните куршуми на въстаниците… Британските генерали търсеха съюзници и измежду индианските племена на Америка. И разгоря се край Бостън и Потомак, край Филаделфия и река Делавар ожесточена борба не на живот, а на смърт.
От крайбрежието на Атлантическия океан, от териториите на населените вече стари щати на Нова Англия пожарът на войната се пренесе и на запад, в сърцето на материка, отвъд Апалачките планини, там, където редките фактории и селища на белите се губеха сред девствени лесове и където според кралския закон земите принадлежаха на короната и на колонистите изобщо беше забранено да се заселват. Наистина тази забрана вече беше нарушавана от смелите скватери — така наричаха в Америка онези заселници, които самоволно заграбваха участък свободна земя.
А богати бяха тези девствени земи отвъд Апалачите! Широколистни дъбрави и иглолистни гори, изобилен дивеч и зверове със скъпи кожи; пълноводни реки, където рибата се ловеше не с килограми, а с тонове; оросявани тревисти ливади и покрити е мъх блата — там беше царството на лосовете и елените; а в долните течения на реката Охайо и по отвъдния бряг на Мисисипи се ширеше необятният океан на прериите със стада бизони!
Тази прекрасна земя с векове беше хранила своите древни стопани — индианците. Индианските племена алгонкини, ирокези и сиуси дружелюбно посрещнаха белите пришълци — отначало французи и испанци, а после английски търговци на кожи.
Деца на горите и на волните степи, индианците доверчиво помогнаха на появилите се тук от Канада французи да изследват страната. Те доведоха французите до Бащата на водите — великата река Мисисипи — разкриха пред очите им всички съкровища на своята родина. Научиха пришълците да отглеждат новото растение — маис, от което индианците ирокези сееха над двадесет вида в малките си ниви, извоювани от вековните гори. Много ловджийски тайни откриха индианците на бледоликите си братя, изяснявайки им как трябва разумно и грижливо да се ловува, без да се изчерпва запасът от дивеч.