— Неотдавна тук пристигна половин рота кралски драгуни. Командува ги един невежа и грубиян, някой си капитан Бърнс… Изпратил ги е военният губернатор да надзирават преселниците и строежа на укреплението. Те не без основание виждат в нас, тукашните пионери, врагове… Засега се мъчим да ги уверим в нашия неутралитет. Иначе не може: частите на генерал Вашингтон са твърде далеч. Сраженията се водят на изток, в населените земи, но казват, че към зимата насам ще се промъкне отряд въстаници.
— Тъй, значи! Ами имате ли си съседи? Имам пред вид бели.
— Факториите в горите и няколко английски форта Преди били френски, но от шестдесет и трета година ги взели англичаните. Най-близкото от всички селища до нас е Винсенс, на брега на река Уобеш, малко по-оре от мястото, където нашата красавица Сребърната река се влива в нея.
— Също английско ли?
— Винсенс ли? Сега да, но повечето от жителите му са французи. То вече не е ново селище, на около петдесет години е, заселено място. Това е първата голяма фактория за кожи в тукашните места. Там е построен форт, доста добре укрепен. Охранява се също от кралски драгуни, такива невежи като нашите. Впрочем за всички тези неща ще си поговорим в къщи, след като си отпочинете от пътя.
3
Скоро гостоприемният дом на Мърей се изпълни е шум, детски гласове, тракане на съдове. След веселия обед домакинът предостави жените на грижите на своя съдружник, френския преселник пионер мосю Морис Вилие, и покани Уент горе, в кабинета си.
Ламперията от тъмен дъб, покриваща две трети от стените, придаваше на този кабинет вид на голяма корабна каюта. По рафтовете бяха наредени книги от съвременни френски и английски автори, най-острите умове на своя блестящ и противоречив век. Портретът на Емили и едно копие на „Сикстинската мадона“ от Рафаело висяха на противоположните стени. Две ловджийски пушки се кръстосваха върху тъмночервен индийски губер на диван, застлан с мечи кожи.
Върховете на младите дървета вече бяха успели да се издигнат наравно с прозорците на тази стая. Ветрецът поклащаше пердетата на широко разтворените към градината прозорци.
— Не е зле за този първобитен горски пущинак! — възкликна морякът. — как успяхте да създадете тука такава благодат?
— Вие знаете от по-ранните ни разговори, Едуард, че безсмъртните идеи на Русо за създаване на справедливо човешко общество сред лоното на волната природа и на основата на равенство между хората винаги са били най-близки до сърцето ми. Аз не съм от рода на безплодните мечтатели и отдавна съм си поставил за цел да осъществя тези идеи на моя велик учител. Опитът от живота ми сред индийските джунгли и на известния ви далечен остров затвърди у мен това намерение и ме научи на много работи. Всичко, което виждате в нашето селище, е резултат на трудолюбие, взаимна помощ и общи усилия.
Здрачът се сгъстяваше. Мъжете преместиха плетените кресла по-близо до традиционната английска камина от жълт дялан камък, пред която беше просната голяма вълча кожа. Домакинът извади от едно шкафче бутилка вино и разпали дървата в камината.
— Защо избрахте именно тази долина, мистър Алфред, и как я намерихте? — запита Уент.
— Долината е била открита от френски преселници от Винсенс. Аз узнах за нея от моя приятел Морис Вилие, в чието семейство ние прекарахме четири месеца, след като пристигнахме в Нови Орлеан. През юли 1773 година слугата на Емили, нашият добър великан Самюел Хопкинс, ни донесе от Англия документите за развода, писмо от стария Уилям Томпсън и много домакински вещи. В края на юли ние се венчахме с Еми и веднага потеглихме нагоре по Мисисипи, за да започнем нов живот в Синята долина. Мосю Вилие с жена си, шведският лекар емигрант Нилс Валнер, няколко отлични ловци и фермери със семействата си — такъв беше съставът на белите участници в нашата група.
— Ами другите?
— Другите бяха откупени от робство негри. Там, в Нови Орлеан, ние с Емили за първи път имахме случай да наблюдаваме страшните картини на пазара за роби… Започна с това, че видях едно голямо обявление: „Продават се здрави негри, наскоро докарани от Африка, които са боледували от едра шарка; цени умерени, жените с децата се продават много евтино! Стоката може предварително да се види на борда на кораба «Глория»…“ Разбирате ли, Уент, това беше кораб на… сър Фредрик Райланд!
— Да, търговията с роби стана основа за благополучието на „Северобританската компания“… И тъй, вие, мистър Мърей…