— Понтиак, вождът на виандопите ли? Спомням си, когато бях още дете, за него писаха дори бълтънските вестници. Четях с увлечение!
— Драги Уент, за него още не е написана истината. Само индианските предания пазят за него благодарствен спомен… Той, ако искате да знаете, е индианският Спартак! Може би само с тази разлика, че индианците изобщо не можеш да ги разбереш — твърде силно е у тях чувството за собствено достойнство, любов към свободата и горда непреклонност… След като англичаните сключиха мир с Понтиак, а после предателски го заклаха чрез наемна ръка, индианците не вярват на белите и, разбира се, ние също трябва да бъдем нащрек. Ето такава е нашата нова родина, драги Едуард!… А сега мисля, че трябва да поканим тука жените — искам и Емили да чуе вашия разказ.
След няколко минути по стълбата зашумоляха рокли. Емили и Мери влязоха в кабинета, като държаха под ръка престарялата испанка с дантелено покривало на главата. Мърей почтително я сложи да седне в кресло край камината; младите дами се разположиха на дивана, като изцяло го покриха с шумолящите вълни на муселина и дантелите.
— Приятели, сега ще чуем разказа за чудните приключения на мистър Уент. Опасността е вече минала и милата Мери ще може да го изслуша, без да се вълнува за съдбата на мъжа си. Щастлив съм, че и сеньора Луис ел Гора, майката на моя най-добър приятел, се намира сега между нас и цялото наше братско семейство в Синята долина ще сподели с нея грижите за малкия Диего… Мистър Уент е донесъл също и един тайнствен пакет от стария Томпсън… Я го дайте по-скоро тук, Едуард!
Едуард Уент извади от джоба на своя морски редингот малък пакет и го подаде с поклон на лейди Емили. Тя откачи от стената един кинжал и разпори червения турски сахтиан, с който беше зашито вързопчето. Всички следяха нейната работа. Само сеньора Естрела се обърна настрани и сведе глава.
Емили извади от сахтиана малка кутийка от кипарисово дърво, цялата покрита с изкусна инкрустация. Монах резбар от Атонската обител дълго се беше трудил над това ковчеже! Младата жена отвори и кутийката… Изпод капачето падна бележка. Всички затаиха дъх.
Лейди Емили прочете набързо написаните редове и подаде на мъжа си ковчежето и бележката.
— Чети на глас, Фред — тихо каза тя. — ека нашите приятели чуят какво ми пише Фернандо Диас!
И Мърей високо прочете на събралите се писмото на загиналия Фернандо:
„Многоуважаема сеньора Емили!
Щом пристигнах в Пирея, предадох на сеньора Ветрела Луис всички подробности от нашия разговор в ченсфилдската горичка и великодушния ви подарък. Навярно вече ви е известно, но след като е ваша помощ попаднах на следите на завещания на сеньора Ветрела камък, аз го отнех в Бълтън от един от помагачите на пирата Джакомо Грели, моя смъртен враг, който държи и вас в своя власт, присвоил си с измама титлата и владенията на виконт Ченсфилд.
Междувременно положението на сеньора Луис, благодарение на бога, се беше подобрило. Неочаквано й се притекъл на помощ един бивш гръцки моряк, а понастоящем търговец. Георги Каридас, който познал в лицето на сеньора Естрела майката на своя бивш капитан, комуто е задължен и за свободата си, и за сегашното си благополучие. Заедно с изпратеното от вас злато помощта на Георги Каридас е достатъчна, за да осигури на сеньората спокойна старост.
Когато получи камъка, сеньора Луис ел Гора реши да ни се отблагодари за великодушието, което проявихте към семейството на затичалия капитан, и да изрази възхищението си от вашата мъжествена борба е неговия коварен враг. Сеньората ви моли да приемете този камък като дар от нейния син капитан Бернардито. Аз се задължавам да ви донеса подаръка в Англия.
Бог да ви пази, прекрасна благородна сеньора!
Емили Мърей тихо стана от дивана и се приближи до старата испанка. Старицата, прегърбила се, гледаше в пламъка. Емили коленичи поривисто па вълчата кожа до нозете й и целуна сбръчканата ръка с броеницата на китката. Сеньора Естрела прекръсти младата жена и я целуна по челото. Никои не смееше да наруши тишината; само дърветата попукваха в камината…
На дъното на кипарисовото ковчеже, застлано с черно кадифе, лежеше една торбичка от шведска кожа. Мърей я отвори и прекрасният елмаз засия с разноцветни лъчи при светлината на камината. Мълчанието прекъсна Мърей:
— Този камък е безценен и красив, но още по-безценни бяха сърцата, които биеха в гърдите на такива хора като Фернандо и Бернардито! Болно му става на човек, като си помисли, че в нашия несправедлив свят тези сърца не намериха други пътища освен ония на бунтарство и пиратство… А сега, Едуард, ние сме готови, ако щете и до утре сутрин, да слушаме вашия разказ.