И тъй, когато пристигнах в Пирея, аз преди всичко по-гледах пристанището. За голям мой страх веднага видях познатата кърма на шхуната „Успех“. Но оказа се, че корабът на Карачиола беше хвърлил котва в Пирея едва предната вечер и това малко ме поуспокои.
Благополучно минах край мястото, където стоеше шхуната, без да бъда познат от някого, и тръгнах към града, разположен по склоновете на планината. Впрочем сеньора Естрела може много по-добре от мен да опише живописното пристанище на древната елинска столица, днес жестоко страдаща под турско иго. Къде се намира къщата на търговеца Каридас, аз узнах още на пристанището от полицейския чиновник.
Къщата на търговеца беше далеч от пристанището, по пътя за Атина. Отправих се за там вече на мръкване с нает файтон. Разбира се, по пътя старателно разглеждах останките от „дълги стени“ и всяко чирепче вземах за реликва от Перикловата епоха. Много скоро обаче забелязах, че още от покрайнините на Пирея след моя екипаж язди на муле някакво малко човече с турски фес. „Ако това е преоблечен полицай — помислих си аз, — няма защо да се опасявам от усложнения: турските власти в Гърция се отнасят благосклонно към британските офицери.“ Затова не се и помъчих да се изскубна от моя нежелан спътник. Карачиола не знаеше за връзките на семейството на Бернардито с търговеца Каридас и аз отхвърлих мярналата ми се мисъл, че може да ме следи агент на Грели. Ала моят файтонджия честичко се обръщаше назад, поглеждаше подскачащия в тръст ездач на мулето и явно нервничеше. Щом пристигнахме до предградието, файтонджията скри по-дълбоко парите, които беше получил, огледа се настрани и погна в галон конете по стръмния хълм. Изглежда, че си имаше свои схващания за безопасността на гръцките пътища!
Вече по тъмно намерих къщата, която ми трябваше, и потропах на затворения прозоречен капак. Къщата беше заобиколена с постройки, стобор и лози, така че изгубих от погледа си човечето на мулето. На моето чукане дълго време никой не отговаряше Накрай капакът се открехна и някаква старица, дебела и разчорлена, надзърна през прозореца. Тя изрече бързо няколко думи, които аз не разбрах, и вече щеше да затвори прозореца, но в отчаянието си аз хванах капака и просто назовах името на сеньора Естрела. Тогава старицата запали свещ и я доближи до прозореца. В дъното на стаята успях да видя една клетка с маймуна. Старицата явно не се доверяваше на моята особа, защото замаха с ръце, изговори нещо дълго и рязко хлопна прозореца. В къщата всичко утихна. В пълен мрак аз направих няколко крачки и се натъкнах на нещо топло и космато. Потръпнал от изненада, аз си дръпнах ръката, но в това време дочух дълбока въздишка едновременно с тракане на челюсти, преживящи храна; не беше трудно да се досетя, че пред мен тежи мулето на моя преследвач.
Размишлявайки къде би могъл да бъде ездачът, аз стоях край животното, когато изведнъж в двора се хлопна врата и се чуха заглушени гласове. В единия от тях познах гласа на старицата, а другият можеше да принадлежи само на дете. Те говореха гръцки, при което детето с труд подбираше думите си. Дочух две думи от техния разговор, но тези две думи — „сеньора“ и „Марсилия“ — ме заставиха да наостря уши.
Скоро дочух в мрака стъпки и една малка фигурка се приближи към мен. Дошлият ритна мулето, като го караше да стане, и при това издаде е момчешко гласче чисто англосаксонско възклицание, в което се споменаваха ръцете, краката и кръвта на прадедите. Веднага почувствувах в този юноша земляк. В мрака той привързваше към седлото нещо като сандък или клетка и след дълги усилия накрай се качи на гърба на упоритото животно. Мулето зарита и запръхтя, като се опита да хвърли ездача. Направих крачка напред, хванах мулето за юздата и исках да заговоря, но в същия миг огнен сноп ме заслепи, един изстрел от пищов свали шапката ми от главата и дръпналото се муле ме събори на земята. След миг ситният му тропот вече се чуваше по пътя.
„Днес дяволски не ми върви“ — заключих аз, намерих шапката си и тръгнах към града. По пътя навремени ми се струваше, че някакви сенки ту се приближават, ту се отдалечават от мен. Болеше ме натъртеното място, а и куршумът, който бе прелетял на един дюйм от челото ми, малко наруши душевното ми равновесие. Затова аз приписах тези смътни видения на разстроеното си въображение. Едва в покрайнините на Пирея ме настигнаха двама души с наметала.
Дойдох до улицата, която се спущаше от каменистия хълм към пристанището. Пред мен под един уличен фенер видях трима пийнали гръцки моряци.