— Сега, Едуард, разкажете ни за „добрия стар Бълтън“ — помоли Мърей.
— И как е мистър Патерсън — добави Емили.
— Патерсън ли? Той остана проста пионка на шахматната дъска на Грели. Опожаряването на корабостроителницата го предаде напълно в ръцете на Грели и новата бълтънска корабостроителница се възроди вече под знамето на „Северобританската компания“.
— А мистър Ленди, старият банкер?
— Помина се съвсем неочаквано от апоплектичен удар. Банката също премина в ръцете на лъжевиконта: Грели се оказа най-големият акционер. Постепенно той става господар на графството.
— Кажете, а каква е съдбата на бедната Доротея Чени? все още в Ченсфилд ли е, или…
— Жестока беше съдбата на Доротея и брат й Антонио. Те отдавна напуснаха Ченсфилд и аз съвсем случайно научих нещо за тези хора. Подробности ще чуете утре от Томас Бингъл. Той срещнал брата и сестрата Чени в Неапол, където ги е постигнала зла участ…
— какво е станало с тях, разкажете ни, Едуард! Аз винаги съм се отнасяла добре към двамата и всички обитатели на мрачния Ченсфилд обичаха Антонио и Доротея — замоли се лейди Емили.
— Та ето съдбата неочаквано ги събрала с нашия славен хлапак Томас. След подпалването на корабостроителницата момчето изтичало у дома си, грабнало клетката с маймуната и избягало на пристанището. Там се промъкнало на една италианска шхуна, скрило се в трюма и било открито от екипажа едва в Хавър. Екипажът обикнал момчето и то останало като юнга на тази шхуна. Когато корабът пристигнал в Пирея, малкият се простил с шхуната и помнейки молбата на Фернандо, издирил в Пирея семейството на капитан Бернардито. Търговецът Каридас го взел за юнга на своята шхуна „Лъчезарна“.
И ето през август на седемдесет и четвърта година шхуната на стария грък била хвърлила котва на кея на Неапол. Томас чистел на борда скумрия за обед, когато от пристана го повикал някакъв красив юноша в износени дрехи. До него стояла млада жена с тъжни очи.
Лицето на юношата се сторило на Том познато. Той заговорил на италиански и имал непредпазливостта да засегне морската чест на изпечения юнга с въпрос от този род: „Ей, мърльо, накъде иска да плава твоето корито?“
След като защитил честта на своя вимпел със солен морски отговор, юнгата от „Лъчезарна“ сметнал за възможно да влезе в мирни преговори. Запознанството започнало с кавга, завършило в шумната пристанищна кръчма. Оказало се, че името на младия човек е Антонио Чени, а неговата спътница била не някоя друга, а Доротея. Томас Бингъл си припомнил, че бегло бил виждал двамата в Ченсфилд. Земляците поопитали различни вина и изпаднали в неописуемо веселие.
Доротея се опитала да се намеси, но „мъжете“ не допуснали покушение върху своята независимост. Те се прегърнали и заклели във вечна дружба. Юнгата излял сърцето си, като казал причините, които са го заставили да избяга от пансиона, а бившият грум разказал за всички събития, станали на острова, и за напущането на дома на Райланд.
Въпреки крехката си възраст тринадесетгодишният юнга в опияненото си състояние все пак запазил по-голяма предпазливост, отколкото деветнадесетгодишният грум. Във всеки случай, когато до тяхната масичка се приближили някакви тъмни личности с високи ботуши, юнгата се помъчил да помогне на Доротея да отведе пияния Антонио от кръчмата. Ала четиримата неканени гости настойчиво задържали Антонио при себе си, а мистър Бингъл натопили с порядъчен ритник. Антонио продължил и в обществото на тези хора да пие, да се прегръща и ридае. Томас не помни как самият той се е измъкнал от кръчмата, но последният му спомен бил, че Антонио подписал някаква хартия, а Доротея, чупейки ръце, изтичвала ту при кръчмаря, ту при гуляещите. На разсъмване двама матроси от „Лъчезарна“ дотътрили своя юнга на шхуната.
Томас се събудил едва следобед. Разтревожен за съдбата на своя нов приятел, той изтичал в кръчмата. Кръчмарят му обяснил, че Антонио бил завербуван на един френски кораб, заминаващ за Африка. Скитайки по пристанището, Томас видял, че френският военен кораб „Свети Антоан“ вдига платна на рейда. Една плачеща млада жена в която Том познал Доротея, се опитвала да извика нещо след кораба. Том видял как двама войници, които се връщали последни на кораба, я блъснали грубо в своята лодка. Корабът приел двамата войника и Доротея на борда си и се отправил за африканските брегове…
Том разказал на Каридас тази печална история и го замолил да издирят в Соренто старата Анжелика, майката на пострадалите. Заедно с Каридас Том посетил нещастната Анжелика Чени, разказал й за случилото се с нейните деца и доколкото можал, утешил бедната жена.