Докаран от тези нещастия до мрачно душевно отчаяние, синьор Паоло се бе уверил, че над него тегне неумолима отмъщаваща съдба. Утеха той черпеше от разговорите си с красноречивия патер Фулвио, тогава още двадесет и осем годишен божи служител, който скоро стана духовник и приближен на стария граф. И ето вече четвърт век патер Фулвио упорито увещаваше духовния си син не само към суров аскетизъм в земния живот, но и към богоугодна задгробна жертва. В края на краищата той сполучи в отдавна поставената си цел: графът нотариално завеща цялото си огромно състояние на католическата църква.
В своето духовно завещание, съставено при най-активното участие на патера, графът настояваше единствено за уговорката, че завещанието ще влезе в сила само когато той получи безспорни доказателства за смъртта на своя първороден — наистина незаконен — син синьор Джакомо Мола. Уви, тази нищожна уговорка създаде на патер Фулвио доста грижи, за които старият граф Паоло съвсем и не подозираше.
Изминали бяха повече от два часа, откак в двореца пристигна непознатият господин с докторска шапчица. Накрай патер Фулвио затвори „Историята на деянията“ на своя орден и повика служителя Джовани Полеста:
— Иди долу, Джовани, и узнай дали пристигналият е още тук и дали е приет от самия ечеленца.
Но слугата още не беше успял да достигне до вратата, когато тя се отвори и самият граф Паоло д’Еляно се появи на прага, пропускайки пред себе си едно ниско, пълно човече с обичайната одежда на учените богослови.
— Сеньор Буоти, позволете да ви представя на нашия високоучен патер Фулвио ди Грачиолани; на непрестанните му грижи аз съм изцяло задължен за порядъка, който царува в тези сбирки — каза собственикът на двореца, като водеше доктора към своя духовник.
Езуитът приветствува с лъчезарна усмивка новодошлия учен.
— Драги колега — учтиво произнесе докторът по богословие, — преди месец си позволих смелостта да се обърна с писмо към графа и да го помоля да ми позволи да посетя библиотеката му, за да проуча нейния скъпоценен ръкописен фонд. Графът беше така любезен, че ме покани да прекарам в дома му толкова време, колкото се наложи за работата над моя трактат. И аз много се страхувам да не ви дотегна с присъствието си, защото за по-малко от две седмици ще ми бъде мъчно да изчерпя дори най-повърхностно тукашните богатства… Ечеленца — продължи ученият, обръщайки се към домакина, — само изброяването на ръкописите, което направихте по памет, ме кара да ви благославям, задето сте събрали тази колекция!
— Не ме карайте да се червя, докторе, защото съвсем малко съм прибавил към научната сбирка на моя дядо и на баща ми. Самият аз на младини се увличах от изкуството и събирах предимно картини, мраморни и порцеланови изделия и монети. Щастлив съм да видя във ваше лице и учен, и истински познавач на изкуствата и твърдо възнамерявам да ви направя пленник на тези стени най-малко за половин година… А сега трябва да помислите за почивка след уморителния път. Джовани, придружи синьора в отредените му покои.
Когато доктор Буоти се отдалечи, граф Паоло забеляза сянка на неудоволствие върху високото чело на патера и реши, че и на отец Фулвио, ползуващ се с репутацията на учен мъж, не е съвсем чуждо чувството на завист и ревност. Тази мисъл тайно развесели графа.
Привечер тримата отново се събраха в трапезарията на графа. Пред чаша кианти синьор Томазо Буоти успя да запознае слушателите си с някои епизоди от своя студентски и университетски живот, развесели стареца и извика усмивка дори на леко присвитите устни на патер Фулвио ди Грачиолани.
2
Една седмица след пристигането на синьор Буоти граф д’Еляно вече бе проникнат от искрено чувство на симпатия към добродушния доктор. Обикна го и цялата прислуга на графа и всички вече го наричаха просто „сеньор Томазо“. А той самият, след като се убеди в искрената страст на графа към науката и изкуствата, почувствува към стария венециански велможа истинско душевно разположение. Разговорите насаме или в присъствието на патер Фулвио продължаваха и след полунощ.
При това редът в ръкописните, книжните и художествените колекции, с които графът толкова се гордееше, преписвайки го на заслугите на отец Фулвио, се оказа твърде съмнителен. Оскъдните каталози, обърканите класификации и дилетантското водене на библиотечните описи поразиха доктора. Небрежното съхраняване на ръкописите бе довело до повредата на цели страници от безценните древни пергаменти. Когато на мястото на един от древноеврейските ръкописи доктор Буоти намери само проядените от плъхове дъски на подвързията, той не можа да сдържи негодуванието си и съобщи на графа за печалното положение на нещата в неговия домашен музей.