…Ту на мулета, ту пешком, нощувайки в крайпътни кръчми, ние пътувахме из страната, като търсехме художествени впечатления, хубаво вино и старинно гостоприемство. Може би във веригата на годините, които съм преживял, най-щастливо време ще си останат тези два месеца на младежка свобода!…
…Недалеч от Соренто попаднахме в едно бедно рибарско селце. Вече се стъмняваше, когато след като си бяхме похапнали в твърде сиромашката кръчма, решихме да потърсим друг пристан за нощуване, защото изобилието от бълхи в помещението, което ни предложиха, изпари дори нашата младежка смелост. Минавайки под прозорците на някаква къщичка, ние ясно дочухме стонове, които идваха отвътре. Стенеше жена и моят спътник веднага позна, че някоя страдалка се освобождава от бременност. От къщичката изтича уплашено момиченце, което, като видя двама непознати пътници, понечи да избяга, но мистър Грейсуел я хвана за плитчицата и със загриженост я запита не се ли нуждае болната от помощ. Щом момиченцето разбра, че пред нея стои лекар, веднага го затегли към къщата, като плачеше и нареждаше. Не ми оставаше нищо друго освен да ги последвам…
…Ние намерихме родилката почти в агония, а жената, която бабуваше вече цели две денонощия — загубила и ума и дума. В раницата си моят другар имаше няколко инструмента. Той отпрати безпомощната баба и храбро пристъпи към операция. Благодарение на неговото спокойствие, умение и смелост, раждането завърши сравнително благополучно…
…На другия ден положението на болната се влоши, появиха се признаци на родилна треска и младият лекар прекара до леглото на родилката още една безсънна нощ, като прояви настойчивост и търпение, които можеха да възрадват неговите учители. Той твърдо си беше поставил за цел да спаси тази миловидна рибарка и нейното детенце. Ние прекарахме цяла седмица в нейната къщичка и болната разказа на добрия лечител целия си простичък живот. Тази рибарка се наричаше Анжелика Чени. Аз се оказах неволен слушател на нейния объркан разказ и се опитвах да облекча душевните мъки на жената със също такова усърдие, с каквото моят приятел се мъчеше да облекчи физическите й страдания. Анжелика Чени горчиво оплакваше неотдавнашната смърт на мъжа си, смелия Родолфо, прост рибар от остров Капри. С болка на душата си спомняше тя за своя осиновен син, израснал в техния дом. Този юноша бил избягал от приюта „Света Магдалена“ и още на тринадесетгодишна възраст семейството на Чени го осиновило; след смъртта на осиновилия го баща той бил останал последната опора на бедната Анжелика…
— Извинете, доктор Буоти, и този юноша е бил…
— Вие правилно благоволихте да се досетите, ечеленца, защото юношата, възпитаван в семейство Чени, е бил именно синьор Джакомо. Само фамилното му име Анжелика не можа да ни каже, защото според нея Джакомо изобщо не бил имал фамилия.
От откровения разказ на Анжелика Чени ние научихме По-нататък, че беглецът от приюта Джакомо, отдавна вече превърнал се в снажен млад човек, скоро след смъртта на Родолфо, през 1755 година, заминал с един шведски кораб, като оставил на вдовицата всичко, което бил спечелил. Ние дадохме на жената малко пари и доведохме при нея капелана на тамошния параклис отец Бенедикт, който кръсти новороденото с името Антонио. След всичко това ние се сбогувахме с околностите на Соренто.
Този случай аз запомних, така както навярно и моят спътник доктор Грейсуел, с когото завинаги се разделих след нашето съвместно пътешествие. Оставен в Болонския университет, аз защитих магистърската си дисертация и в 1769 година, тринадесет години след нашето приключение близо до Соренто, се оказах в Ливорно. Ходих в манастирската библиотека и посетих приюта „Света Магдалена“, където веднага си припомних разказаното от Анжелика Чени за нейния съпруг и за осиновения й син. Старият вратар още помнеше момчето беглец Джакомо. Той ми разказа, че това дете, син на осъдената тосканска певица Франческа Мола, било доведено в приюта от полицейския чиновник Габриеле Молети. Момчето избягало от приюта през 1751 година, а пет години по-късно в приюта се явил един монах на име отец Бенедикт, който бил получил от вратаря същите сведения, каквито се дадоха и на мен. В манастира нищо не знаеха за по-нататъшната съдба на момчето. Едва тук, под вашата стряха, ечеленца, узнах за произхода на това момче. Ето това е всичко, което успях да науча за съдбата на вашия син, синьор Паоло.