— Но сега тя е болна и не напуща леглото си.
— Брат Бенедикт! — гласа на патера зазвучаха не съвсем християнски нотки на заплаха и нетърпение. — имаш на разположение дни, а не седмици. Буоти може да пристигне по-рано и да дойде тук, преди тя да оздравее. Аз разрешавам… всички средства!
— Во имя отца и сина и светаго духа! — прошепна пребледнял монахът.
— Това не е всичко! След като си замине Буоти, ще почакаш един месец и ще отидеш в Англия, в Бълтън. Ще се явиш пред виконта и ще му кажеш, че преди смъртта си Анжелика ти се е изповядала и е простила на грешния Джакомо, който прелъсти нещастната й дъщеря. Ти трябва да му занесеш утешението на истинската църква, трябва да укрепиш в него вярата, че той е, законният, от бога избраният носител на сегашната своя титла. Бъди му в подкрепа при всички негови начинания и същевременно бди за интересите на църквата и ордена. Нека на тези интереси послужат и британските фунтове на виконт Ченсфилд. След време му признай, че твоята цел е да поддържаш католицизма в Англия, опирайки се на паричните средства на сина на нашата църква, принуден да се представя еретик протестант. Обещай на виконта прошката на църквата срещу големи парични пожертвувания в наша полза. А най-важното — отвличай го от мисълта да дойде в Италия… Отвори в Бълтън капела, прочуй се като светец — давай пример на благочестие, милосърдие и търпимост. Стреми се да умножиш енориашите и лови заблудени души. Помни: виконт Ченсфилд се нуждае от съюзници. Той ще те изпита и ще се убеди, че ти абсолютно във всичко ще бъдеш в негова подкрепа.
— Но тамошният нов епископ…
— Ти сам знаеш от Анжелика, че този протестантски поп преди пет години е изповядал Джакомо, когато е бил смъртно ранен, и пази и до ден днешен неговата тайна. Подкупи го. Обещай му сто хиляди, двеста хиляди от бъдещото наследство на графа, ако… Джакомо до гроб си остане Райланд и Ченсфилд, а ечеленца Паоло не узнае, че синът му е жив. Относно цената за мълчанието ти ще успееш да се спазариш с този епископ… Не изпускай от очи дъщерята на виконта. Гледай след време да придобиеш влияние и върху нея. Отвличай бащата и дъщерята от мисълта за Италия — тона е най-важно от всичко! Тайна връзка с мен както досега ще държиш само чрез Луиджи Гринели. Не откривай връзките ни никому, дори при заплаха или изтезания! А сега…
Патер Фулвио вдигна към лицето си лявата ръка и внимателно свали от безименния пръст голям пръстен с ахатово печатче. Гравюрата на печатчето изобразяваше саламандър. Като обърна пръстена към светлината, патер Фулвио отвинти тъмночервения камък на печатчето. Под него в златно гнезденце лежаха две мънички бели зрънца. Отец Бенедикт пое пръстена, завинти много предпазливо ахатовото печатче и пъхна на пръста си подаръка на отец Фулвио.
Нощният гост докосна с устни мокрото чело на капелана, след което направи знак на своя слуга да се готви да продължат пътя си за Марсилия. Луиджи Гринели услужливо отвори пред патера входната врата.
5
Горещият юнски вятър вдигаше прашни вихрушки по улиците на Марсилия. Пердетата на прозорците на странноприемницата „Три лебеда“ трептяха от нахлуващия сух зной, който лъхаше от напечените камъни на улицата. Доктор Буоти беше захвърлил в стаята лекото си наметало и влажната от потта шапка и сега седеше на масата срещу патер Фулвио ди Грачиолани. Патерът не изглеждаше толкова надменен и намусен както обикновено.
— Много се радвам да чуя, — рече мазно той, — че и вие, синьор Буоти, сте обикнали така много моя духовен син и вземате присърце неговите работи. Но какво ви подтикна да дойдете и да ме търсите тук, в Марсилия?
— Свети отче — отвърна разстроеният доктор, — неуспехът ми в Соренто ме накара да побързам да дойда в Марсилия с надеждата да получа от вас съвет как да подготвя графа за печалните известия и може би да ви помогна в тукашните издирвания.
— Да, известията наистина са тягостни. Оказва се, че Анжелика Чени се е простила със земния живот… И се била поминала неотдавна, казвате вие?
— Представете си, само няколко дни преди пристигането ми в Соренто. Може би ако моето слабодушие не ме беше подтикнало да избера по-приятния морски път вместо сухопътния, щях да я заваря жива!