— Всичко е в божиите ръце, синьор Буоти… А каква е причината за нейната смърт?
— Тя била болна и не ставала от леглото си от няколко дни. Съседката й ми разказваше, че тамошният свещеник, добрият отец Бенедикт Морсини, трогателно е поддържал душевните и телесни сили на болната. Той сам изпратил да купят лекарството, предписано й от един лекар в Соренто, и съседката на Анжелика вечерта дала на болната да пие от него. Посред нощ Анжелика застенала, затръшкала се в леглото, загубила съзнание и скоро свършила, също като от удар. Отец Бенедикт се изплашил да не би аптекарят да е сбъркал дозата на опия; капеланът сам изпил остатъка от лекарството, останало в шишенцето, преди да го изпразнят, и се убедил, че е било съвсем безвредно. Очевидно неотдавнашната вест за гибелта на френската експедиция в Африка, закъдето насила били отведени децата й, окончателно е подкопала нейното сърце.
— Смятате ли за достоверна вестта за смъртта на Антонио и Доротея Чени?
— Уви, да, свети отче, защото аз вече направих справки при пристанищните власти. В малкия списък на спасените от „Свети Антоан“ не фигурира нито името на Антонио, нито това на сестра му. Какъв ужасен нов удар за ечеленца Паоло! Не остана нито един човек, който отблизо да познава синьор Джакомо Мола!
— А за него самия не ви ли се удаде да получите някакви нови сведения?
— Виждате ли, след като посетих пресния гроб на Анжелика Чени, направих едно пътуване до Капри, където, Джакомо е отраснал в семейството на рибаря Родолфо…
Леката сянка на тревога, пробягнала по лицето на патер Фулвио, се изплъзна от погледа на събеседника му. Но тази сянка съвсем изчезна, когато докторът с въздишка съобщи, че пътуването до Капри не му дало нищо повече от едно приблизително описание на външността на юношата Джакомо и на неговия решителен, упорит характер.
— От един съсед на покойния Родолфо — добави докторът — спях наистина да установя, че в 1755 година Джакомо заминал с шведския кораб не сам, а с един английски моряк, когото в Капри наричали Бартоломео Грели.
След тези думи на доктора по челото на йезуита се появи вече не лека сянка, а три реда твърде дълбоки бръчки. Езуитът стана от масата и закрачи из стаята. Докторът, разбира се, не подозираше колко трескаво работи мозъкът на събеседника му, преценявайки дали е възможно да се укрие от Буоти, че именно този Бартоломео Грели е станал впоследствие мъж на Франческа Мола. Това име даваше опасна нишка в ръцете на настойчивия богослов. При престоя си в Марсилия той може твърде лесно да установи истината… Езуитът реши, че ще бъде още по-опасно да я крие, отколкото да позволи на доктора да я открие самостоятелно. Трябва само да се постарае тази новина да бъде приета от него като нещо съвсем несъществено…
— Този Бартоломео Грелей или Грели, както вие го наричате — произнесе патер Фулвио; като отново седна на масата срещу своя тъй нежелан помощник, — последствие се е оженил за синьора Франческа и умрял в една и съща година с нея от холерната епидемия, обхванала тогава околностите на марсилското пристанище. Това станало в началото на миналото десетилетие.
— О, това не е маловажна подробност! — възкликна богословът възрадван. — значи, пътуването ми до Марсилия съвсем не е безполезно!
— Уви, синьор, с тези сведения аз отдавна вече разполагам. Но те не хвърлят ни най-малка светлина върху съдбата на самия Джакомо.
— Позволете, свети отче, но не би могла да бъде случайност женитбата на Бартоломео Грели за майката на неговия млад другар по странствувания! Значи, Бартоломео и Джакомо, след като са се завърнали от плаване, заедно са издирили майката на последния!
— Съпрузите са изгубили Джакомо от погледа си, защото той още преди тяхната женитба напуснал Марсилия.
— Следователно все пак още една подробност се прибави: Джакомо е бил в Марсилия малко преди сключването на брака между Бартоломео Грели и синьора Франческа Мола. Кога е станало бракосъчетанието?
— Зарегистрирано е в 1761 година. И тримата са пристигнали в Марсилия през 1760 година.
— И тогава ли Джакомо е напуснал този град?
— Да.
— А в 1762 година Франческа и Бартоломео са умрели от холера?
— Да.
Доктор Буоти дълбоко се замисли.
— Тук си струва да се направят по-дълги издирвания — проговори той убедено.
Отец Фулвио го изгледа злобно. Подтискайки с мъка раздразнението си, той горестно въздъхна и се обърна към прозореца.
— Може би вие ще бъдете по-щастлив от мен, синьор Буоти, но аз съм разпитвал десетки хора, които са познавали Франческа и Бартоломео Грели. Всичко това абсолютно ни що не прибавя към нашите сведения за Джакомо. Останете в Марсилия, господине, и продължете работата, която аз смятам вече за завършена. Моите задължения ми налагат да се завърна във Венеция при моя възлюблен духовен син… Единствена и висша утеха за графа ще бъде съзнанието, че неговите средства ще станат достояние не на един-единствен еднокръвен наследник, а ще отидат за благото на стотици и хиляди чада Христови!